О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 958
София, 21.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 458 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. А. С. против решение от 04.10.2010г. по гр.д.№ 7346/2009г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 25.03.2009г. по гр.д.№ 3027/2005г. на Софийски РС. С последното е отхвърлен иска по чл. 28, ал.3 от СК от 1985г./отм/ против бившата му съпруга П. Д. С. за признаване на по-голям дял в размер на ? от общото имущество, придобито по време на брака между тях на основание по-голям принос..
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 18 и чл. 28, ал.3 от СК /отм/, допуснати съществени процесуални нарушения и за необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса: когато доходът на единия съпруг е бил значителен, то изпълнението на задълженията на другия съпруг по чл. 18 от СК /отм/ следва ли да се преценяват съответно и адекватно на тази значителност, или е достатъчно да се констатира обикновеното им изпълнение. Твърди се противоречие на въззивното решение с ТР № 5/1972г. на ОСГК и Р № 432 по гр.д.№ 714/2003г. ІІ гр.о., което според касатора има характера на постановено по чл. 290 от ГПК. С оглед доводите в изложението, наведените основания за допускане до касация са по чл. 280, ал.1 т.1 и 3 от ГПК.
Ответницата по касация не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 21.11.1982г. и е прекратен с развод с влязло в сила решение на 20.10.2004г. Фактическата раздяла на съпрузите е от лятото на 2003г. По време на брака си са придобили с договор от 12.04.1881г. апартамент в[жк]за сумата 13471 лв., магазин с договор от 31.07.2000г. за сумата 18 000 лв. помещение за социален контакт в@@6@[жк]за сумата 5 000 лв. и вила н кв. Б. с н.а. № 158,т.ІІІ/18.07.2002г. за сумата 2037 лв. За последните два обекта, ищецът е оспорил, че принадлежат към съпружеската общност, но не е опровергана презумпцията на чл. 19, ал.3 от отменения СК. Само за част от движимите вещи страните не спорят, че са придобити по време на брака, но не е установена придобивната им стойност. Доходите на съпруга за периода на брака са – 49 787 лв., от които 21238 лв. са получени през последната година – 2003г. а недвижимите имоти са придобити преди това. Доходите на съпругата за периода на брака са 11486 лв. Съпрузите имат две деца от брака си, които в първите години преди да тръгнат на училище са отглеждани от родителите на съпруга. По време на обучението си са живели при родителите си в [населено място]. Майката се е грижела за тях и за домакинството и е работела. Не е установено да е разхищавала, или разпилявала средства, или да не е изпълнявала семейните си задължения. Ищецът е ходел на почивки сам, всяка година, а по някога и два пъти в годината, пътувал е в страната и по други, лични поводи, вземал е средства от професионалната дейност на съпругата си – от оборота на аптеката, изгонил е от семейното жилище съпругата и с двете деца.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по-големите доходи на съпруга не установяват по-голям принос за него в придобиването на семейното имущество, тъй като приноса следва да се преценява и в другите му форми. Съпругата е изпълнявала семейните си задължения по чл. 18 от СК /отм/ и не е разпилявала средства, което заедно с доходите й формира нейнея принос.. Съдът е отбелязал, че понятието “доходи” се е равно на понятието “принос”, което е по-широко и закона определя неговото съдържание.
Поставеният въпрос: “когато дохода на единия съпруг е бил значителен, то изпълнението на задълженията на другия съпруг по чл. 18 от СК /отм/ следва ли да се преценяват съответно и адекватно на тази значителност, или е достатъчно да се констатира обикновеното изпълнение на съпружеските задължения” е относим към предмета на спора до колкото касае критерия за определяне на по-голям дял от съпружеската имуществена общност. Постановеното решение обаче не е в противоречие с ТР № 5/1972г. на ОСГК, тъй като законът предвижда, а това решение изяснява, че възможност за определяне на по-голям дял за единия съпруг от прекратената съпружеска имуществена общност има само при доказване на значителност на приноса за единия съпруг, измерен във всичките му форми и сравнен с приноса на другия съпруг. Затова ищецът по иск по чл. 28, ал.3 от СК /отм/ следва да установи собствения си принос във всичките му форми – доходи, труд, работа в домакинството и грижи при отглеждане на децата. Не е достатъчно да се доказва липса на принос за другия съпруг. Въззивният съд е отчел всички форми на принос на съпрузите. Ищецът е работел като военен и е реализирал големи доходи, но не се установява да има принос в останалите му форми. В началната детска възраст децата са отглеждани от родителите му, което не е негов принос, семейството е живеело на квартира. Установява се от показанията на по-голямата дъщеря на страните, че бащата е биел децата, изгонил е тях и съпругата си, вземал е пари от оборота на аптеката, от която тя е реализирала доходи. При така установеното, получаването на по-високи доходи не е достатъчно, за да се приеме наличието на по-голям принос. Същевременно е установено, че съпругата е работила през целия период на брака с изключение на първите три години, когато е родено първото дете, реализирала е доходи в различни периоди от брака съобразно упражняваната от нея професия – фармацефт, като развива и самостоятелна търговска дейност от 1993г., когато е регистрирана като ЕТ до прекратяване на брака.. Грижела се е за децата си, включително и след като е изгонена с тях от семейното жилище от ищеца. Законът не противопоставя и не степенува едни форми на принос за сметка на други. По тези съображения, възивното решение не е в противоречие със задължителна съдебна практика и поради това не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Р № 432 по гр.д.№ 714/2003г. ІІ гр.о. е постановено при отменения Г. и не съставлява задължителна съдебна практика по чл. 290 от ГПК. Фактическата обстановка, изложена в това решение, отнасяща се до съпрузи, живеещи и работещи в чужбина при специфични правила за това, е различна от обстоятелствата по настоящия казус, поради което е неприложимо към спора. Затова не е налице и основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
В изложението са наведени доводи за това, че създадената задължителна съдебна практика се нуждае от промяна с оглед новите социално-икономически условия в страната. Следва да се отбележи обаче, че въпреки тези промени, в приетия СК от 2009г. нормите, уреждащи формите на принос /чл. 21, ал.2 от СК/ и възможността от претендиране на по-голям дял от съпружеското имущество / чл. 29, ал.3 от СК/ са със същото съдържание. Следователно обществено-икономическите промени са отчетени от законодателя и са уредени в правни норми, които не се нуждаят от ново, различно тълкуване. Затова не е налице основанието по чл. 280, ал.3 от СК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 04.10.2010г. по гр.д.№ 7346/2009г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Б. А. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: