4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 958
София, 21.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1137 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. Т. М. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. П., против въззивното решение № 185 от 21 ноември 2013 г., постановено по в.гр.д. № 433 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2013 г., с което е потвърдено решение № 1681 от 24 юли 2013 г., постановено по гр.д. № 381 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2013 г. за осъждането на М. да заплати на С. Н. Г. от [населено място] сумата от 31200 лева, с която неоснователно се е обогатил за нейна сметка при сключване на сделка за покупко-продажба на недвижим имот, придобит в обикновена съсобственост през 2010 г., и в полза на Г. са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се несъответствие на изводите на съда на събраните гласни и писмени доказателства – не са събрани доказателства, че продажната цена според нотариалния акт е заплатена и това е станало със средства на ищцата, че между страните е бил сключен договор за заем и какви са били уговорките в него. След като липсват доказателства за уговорен краен срок за връщане на сумата, ако е сключено подобно споразумение, не може да се прецени дали вземането е изискуемо. Неправилно са кредитирани заинтересовани свидетели. Ако е имало договор за заем, то не може да се твърди неоснователно обогатяване. Съдът е пренебрегнал представените от касатора доказателства за изразходване на сумата, дадена от ищцата за други нужди и вещи. Ако продажната цена е била изцяло заплатена от ищцата със средства на майка й, това е следвало да стане с евро, а не в лева, като има доказателства само за част от сумата, получена от ищцата в лева чрез продажба на евро. Нарушено е правилото чал. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответницата С. Н. Г. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. К. М., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си по спорния въпрос дали при изповядването на сделката от 1 април 2010 г. в полза на продавачите е била изплатена цената, посочена в нотариалния акт, съдът, при липса на твърдения на ответника да е участвал с парични средства при заплащането, приема за ирелевантен факта относно произхода на средствата, с които заплащането е станало. Независимо от това са взети предвид декларация по чл. 4, ал. 7 и чл. 6, ал. 5, т. 3 ЗМИП, удостоверение от банка, свидетелски показания и др., които съвкупно с удостовереното плащане в нотариалния акт, необорено от ответника, установяват произхода на средствата. Посочено е защо не се кредитират показанията на свидетелите на ответника. В заключение е прието наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответника за сметка на ищцата чрез придобиване на половината от недвижим имот, без да е заплатена половината от общо платената за него цена.
К. съд приема, че поставените от касатора в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване въпроси, не обосновават допускане на касационното обжалване.
Твърди се, че в нарушение на обвързващата съдебна практика, намерила израз в ППВС № 7/1965 г., съдът се е произнесъл по въпроса за начина, по който следва да се извършва преценката на събраните по делото доказателства, по-специално за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изложи съображенията си за това, както и да прецени всички доказателства в тяхната съвкупност. Касаторът сочи, че не са обсъдени редица твърдения на страните, каквото искане в изрично поставения правен въпрос обаче не се поддържа; сочи се неправилна преценка на свидетелските показания и на извлечение от банкова сметка, но отново искане за даване на отговор по неправилната преценка не се поставя. В обжалваното решение съдът е изложил своите съображения по спорните въпроси, посочил е на какво основава заключенията си, а касаторът не поставя правен въпрос за липсата на съответни заключения по твърденията на страните. Ето защо първият правен въпрос на касатора не обосновава допускане на касационното обжалване, и не е налице твърдяното противоречие със задължителна съдебна практика.
На второ място се сочи правният въпрос допустими ли са в настоящия случай гласни доказателства (свидетелски показания) за установяване заплащането на продажната цена със средства на ищцата, предвид установената забрана по чл. 164, ал.1, т. 3 ГПК, след като не се претендират последиците на един договор, а установяването на друго спорно правоотношение – в случая неоснователно обогатяване. Действително по поставения правен въпрос на настоящия съдебен състав не е известна съдебна практика, но той в процесуалноправен аспект не е обусловил изхода на спора, а е относим към твърденията на касатора в отговора на исковата молба за неосъществено заплащане на сумата по сделката. Това е така, защото свидетелите на страна на ищцата са допуснати с цел установяване произхода на средствата. Именно в това отношение са възприети и от съда, видно от мотивите на обжалваното решение. След като правният въпрос не е поставен във връзка с обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд, то предвид задължителните указания, дадени от ВКС в ТР № 1 по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, касационното обжалване не може да се допусне по него.
Ответницата претендира заплащане на сторените за касационната инстанция разноски. Искането следва да се уважи на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК, като в нейна полза се присъдят 500 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 185 от 21 ноември 2013 г., постановено по в.гр.д. № 433 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2013 г.
ОСЪЖДА П. Т. М., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], местност „. – ”, № , да заплати на С. Н. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], сумата от 500,00 (петстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: