Определение №958 от 28.12.2012 по гр. дело №792/792 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 958

София, 28.12. 2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на пети декември през две хиляди и дванадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 792 / 2012 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.288 ГПК.
В. А. Д. чрез пълномощника си адв. Г. Г. от САК е обжалвал въззивното решение на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав № 3614 от 18.05.2012г. по гр.д.№ 15602/2011г. по извършване на делбата.
Касационната жалба е постъпила в срок и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответниците С. З. Д. и В. А. Д. чрез пълномощника им Л. П. са подали отговор по реда на чл.287 ГПК , в който изразяват становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийския районен съд, 70 състав № ІІ-70-2 от 26.05.2011г. по гр.д.№ 6446/2008г., с което на основание чл.288 ал.2 ГПК /отм./ е поставен в дял на С. З. Д. допуснатия до делба недвижим имот – апартамент № 25 в [населено място],[жк]бл.301вх.Б ет.6, а дяловете на останалите съделители са уравнени с пари.
Във въззивната жалба са въведени доводи за допуснато нарушение на процесуалните правила от въззивния съд, който не е изпълнил задължението си да обсъди всички събрани доказателства както и за нарушение на закона при приложението на чл.288 ал.2 ГПК/отм./ , не е съобразил константната практика на ВКС и не е изследвал въпроса налице ли е злоупотреба с право от съделителката С. Д. с прехвърляне на идеални части от подобен жилищен имот.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа противоречие на обжалваното решение по въпроса за предпоставките на чл.288 ал.2 ГПК /отм./ за възлагане на поделяемо жилище с тълкуването на разпоредбата в решения № 46/2004г. по гр.д.№ 428/2003г. на ВКС, І г.о. и № 64/2010г. по гр.д.№ 21/2010г., както и по въпроса представлява ли процесуална пречка за възлагане на неподеляем недвижим имот в делбата прехвърлянето на личен имот от съделителя и налице ли е в този случай злоупотреба с право.
Въпросите са относими към решаващите изводи на съда и са свързани с въведените доводи за неправилност на решението в касационната жалба, поради което е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК за формулиране на правен въпрос от значение за конкретното дело.
Не са налице обаче специалните предпоставки на чл.280 ал. ГПК.
С обжалваното въззивно решение е уважена възлагателна претенция на преживял съпруг, докато в цитираната от касатора съдебна практика е разгледана друга хипотеза – възлагане по реда на чл.288 ал.2 ГПК /отм./ на неподеляемо жилище на съпруг, на когото е възложено упражняване на родителските права при прекратяване на брака с развод, предпоставките за което са други. Следователно не е налице идентичност на случаите при тълкуването на чл.288 ал.2 ГПК /отм./, което изключва основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
По въпроса за предпоставките, при които може да се приеме , че е извършена злоупотреба с право от съделител, прехвърлил след възникване на съсобствеността друг недвижим имот е налице задължителна съдебна практика – ТР 1/2004г. на ВКС, ОСГК . С тълкувателното решение е прието, че ако съделителят отговаря на всички условия на чл. 288, ал. З ГПК и няма заявена друга възлагателна претенция, извършеното разпореждане е неотносимо към спора. След като законът формулира изчерпателно условията, на които следва да отговаря заявилият възлагателна претенция съделител, то при липса на искане за възлагането от другите съделители, извършеното валидно разпореждане с друг жилищен имот или части от него не е пречка за уважаване на възлагателната му претенция. В случая крайните изводи на съда са в този смисъл, поради което и по този въпрос не е налице основанието на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Цитираната от касатора съдебна практика следва да се приеме за загубила сила след приемане на ТР 1/2004г. на ВКС, ОСГК.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав № 3614 от 18.05.2012г. по гр.д.№ 15602/2011г. по извършване на делбата.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top