3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 958
С., 30.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 807/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от К. Н. К. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. С. от САК, срещу определение от 12.10.2010 г. по ч. гр. дело № 10 901/2010 г. на Софийски градски съд, с което се отменя определение от 09.08.2010 г. на Районен съд [населено място], 54 състав по гр. д. № 33 554/2008 г. и жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма] общо 3 000 лв. – съдебни разноски за производството пред СРС.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на ВКС.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] [населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че частната жалба е недопустима. Изложени за доводи и за липсата на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Производството по гр. д. № 33 554/2008 г. по описа на СРС е образувано по искова молба от К. Н. К. от [населено място] срещу [фирма] [населено място]. Ищецът моли да бъде признато за установено съществуването на правоотношение между него и ответното дружество, възникнало от договор за управление, сключен на 18.01.2011 г., а в случай, че бъде установено, че правоотношението не съществува, да се произнесе съдът докога същото е съществувало. С разпореждане от 05.03.2009 г. СРС е оставил исковата молба без движение, тъй като е констатирал противоречие между изложените в същата обстоятелства и петитума, с оглед на което е дал указания за отстраняване на посочената нередовност. В изпълнение на същите е постъпила молба на 26.03.2009 г. от К., но със същата не са изпълнени указанията, с оглед на което му е даден повторна възможност (разпореждане от 12.05.2009 г.) за изпълнение. На 21.05.2009 г. е постъпила допълнителна уточнителна молба от ищеца. С определение от 25.08.2009 г. СРС е отменил на осн. чл. 253 ГПК определение от 12.06.2009 г., с което е даден ход на делото и определение от 15.07.20009 г., с което е даден ход на устните състезания и съдът е обявил, че ще се произнесе с решение. Със същото на осн. чл. 130 ГПК е върнал исковата молба на К., поради недопустимост на иска по чл. 124 ГПК). Ответното дружество е депозирало молба за изменение на определението в частта за разноските, с оглед на което с определение от 09.08.2010 г. СРС е осъдил К. да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 150 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение. Този съдебен акт е обжалван пред СГС, който с определение от 12.10.2010 г. по ч. гр. д. № 10 901/2010 г. (предмет на настоящото производство) го отменя и осъжда К. да заплати на ответното дружеството общо 3 000 лв., представляващи съдебни разноски за първоинстанционното производство.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не е посочил конкретно въпросите, които той смята, че са от съществено значение за изхода на делото, нито излага конкретни доводи в подкрепа на сочените касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК. От данните по делото е видно, че най-общо това е въпросът свързан с приложението на чл. 78 ГПК и доказването на реално направените разноски.
Представеното от жалбоподателя определения на ВКС са постановени при друга фактическа обстановка и не обосноват наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Отговорността за разноски е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разноски, ако постановения съдебен акт е в нейна полза. И тъй като отговорността е обективна дължат се реално направените разноски. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Съществува трайно установена съдебна практика, че се присъждат реално направените от страната разноски, като плащането може да бъде удостоверено не само по банков път, но и с разписка за получената сума, както и вписване за извършено плащане в бланката на договора за правна помощ. СРС е присъдил разноски в полза на ищеца в размер на 150 лв. Видно от данните по делото, искането да присъждане на разноски е направено своевременно в съдебното заседание на 15.07.2011 г. Ответното дружество е представлявано от адв. Т. Т. от САК, който е изготвил становища и е участвал в съдебните заседания. Представил е договор за правна защита и съдействие от 15.12.2008 г., фактура № 348/17.06.2009 г., издадена от адвокатско дружество „К. и съдружници” [населено място] и преводни нареждания за заплащане на правни услуги в размер на 13 729 лв. с ДДС. Изложеното налага извода, че ответника е доказал реално направените от него разноски. С обжалвания в настоящото производство съдебен акт въззивният съд е отменил определението на СРС от 09.08.2010 г., като съобразявайки сложността на делото и извършените от ответника процесуални действия, прилага разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК и редуцира разноските от 13 729 лв. на 3 000 лв., която сума К. е осъден да заплати. При постановяване на въззивното определение Софийски градски съд се е съобразил с постоянната практика на ВКС по поставения правен въпрос.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 12.10.2010 г. по ч. гр. дело № 10 901/2010 г. на Софийски градски съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: