2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 958
С., 07.08.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 109 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 24.10.2011 година по гр.д. № 4397/2011 година на Софийски градски съд е потвърдено решение от 14.05.2010 г. по гр.д. № 20634/2009 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от В. Р. П. от [населено място] против А. „М.”, [населено място]. В решението е прието за установено, че трудовият договор между страните, в изпълнение на който ищецът е заемал длъжността „старши митнически специалист” в Митница В. при регионална митническа дирекция Р., е бил прекратен от работодателя на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 190, т. 7 КТ. Прието е, че наказанието е наложено при спазване на сроковете по чл. 194, ал.1 КТ – в двумесечен срок от узнаване за извършеното дисциплинарно нарушение от представляващия работодателя; че заповедта за уволнение съответства на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, както и че извършването на дисциплинарното нарушение е установено по безсъмнен начин, поради което искът за отмяна на уволнението и обусловените обективно съединени искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ са отхвърлени като неоснователни. Прието е, че констатираното от работодателя нарушение е тежко по смисъла на чл. 190, ал.1, т. 7 КТ – на 26.11.2008 г., при осъществяване на изходна контрола на моторен кораб „Х. А.”, ищецът не е извършил фактическа проверка на натоварено в кораба ремарке, което в корабния каргоманифест е било описано като празно, а след навлизането на кораба в сръбския участък на реда Д., при извършване на входна митническа ревизия от сръбските власти е било установено, че ремаркето е натоварено с 3289 броя кашона с паста за зъби с бруто тегло 16908 кг. Прието е, че с извършеното ищецът не е изпълнил задълженията си по чл. 15, ал. 2, т.1 и т.10 от Закона за митниците, чл. 765, ал.2 и ал.3 ППЗМ, чл. 56, т.1 и т.4 от Правилата за организацията на дейността и вътрешния ред в А. „М.” и задълженията по т.5 и т.7 от длъжностната характеристика за изпълняваната работа, както и че допуснатото нарушение е тежко по смисъла на чл. 190, ал.1, т.7 КТ, тъй като е установено от сръбските власти, с което е накърнен престижа на митническата администрация на Република България.
В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от В. Р. П. се поддържа, че по въпросът следва ли законността на наказанието да бъде преценява само с оглед на фактическите основания в заповедта за уволнение или съдът може да въвежда нови такива, решението е постановено в противоречие с решение № 338 от 23.06.1989 г. по гр.д. № 262/`1989 г. ВКС; по въпросът следва ли в заповедта за дисциплинарно наказание да бъде обсъдена формата на вина при извършване на деянието и допустимо ли е да се носи дисциплинарна отговорност без вина, решението е поставено в противоречие с решение № 257 от 10.06.2010 г. по гр.д. № 3681/2008 г. ВКС и решение № 758 от 01.10.2008 г. по гр.д. № 946/2006 г. ВКС, както и че по въпросът какъв е характера на сроковете по чл. 194, ал.1 КТ и кой е началният момент на срока, решението е постановено в противоречие с решение № 432 от 25.03.2002 г. по гр.д. № 795/2001 г. ВКС.
Ответникът по касационната жалба А. М. счита, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски за защита от юрисконсулт.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводите за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд са неоснователни.
Въпросът следва ли законността на наказанието да бъде преценява само с оглед на фактическите основания в заповедта за уволнение или съдът може да въвежда нови такива не е обуславящ изхода на делото. Съдът е изследвал осъществени ли са фактите, сочени в заповедта за уволнение като дисциплинарна простъпка – заверил ли е митническият служител корабен книгоманифест, в който ремарке с натоварено значително количество стока е описано като празно и съставлява ли извършеното дисциплинарно нарушение, т.е. произнесъл се е по законността на дисциплинарното наказание само с оглед на фактическите основания, посочени в заповедта за уволнение. Изводите на съда относно съставомерността на нарушението и в частност какъв е обхвата на митническия контрол при проверка превозни средства, багажи и стоки, пренасяни през държавната граница са с оглед въведените от ищеца доводи, че извършеното не съставлява дисциплинарно нарушение и нямат отношение към изложените от работодателя в заповедта за уволнение факти.
Не е налице и твърдяното противоречие с решение № 257 от 10.06.2010 г. по гр.д. № 3681/2008 г. ВКС и решение № 758 от 01.10.2008 г. по гр.д. № 946/2006 г. ВКС по въпроса следва ли в заповедта за дисциплинарно наказание да бъде обсъдена формата на вина при извършване на деянието и допустимо ли е да се носи дисциплинарна отговорност без вина. В съдебната практика по приложението на чл. 195, ал.1 КТ, вкл. в посочените съдебни решения е прието, че работодателят не е задължен да сочи или обсъжда „формата на вината”, при която е допуснато дисциплинарното нарушение. Решението е съобразено със съдебната практика и по въпроса относно вината при дисциплинарната отговорност – решение № 3 от 12.03.2012 г. по гр.д. № 1325/2010 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно което вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици, а неполагане на дължимата грижа, тъй като гражданската отговорност, в т.ч. и дисциплинарната, се обуславя не от формата на умисъл, а от неполагането на дължимата грижа. Прието е, че извършването на тежко дисциплинарно нарушение не е обусловено от наличие на умисъл – то може да бъде допуснато и при неполагане на дължимата грижа за изпълнение на трудовите задължения. В съответствие с така установената практика, въззивният съд не е изследвал форма на вина, а доколко служителят е положил дължимата грижа при изпълнение на задълженията си за осъществяване на митнически контрол.
Липсва противоречие между изводите на въззивния съд относно началото на двумесечния срок по чл. 194, ал.1 КТ и тези, формирани в решение № 432 от 25.03.2002 г. по гр.д. № 795/2001 г. ВКС, съгласно което срокът тече от момента на откриване на нарушение. В съответствие с установената практика относно началото на давностния срок по чл. 194, ал. 1 КТ (решение № 231 от 13.06.2011 г. по гр.д. № 858/2010 г. ІV г.о. на ВКС; решение от 26.07.2010г. по гр.д.№ 470/2009г; решение от 13.10.2010г. по гр.д.№ 1130/2009г. на ВКС и от 20.12.2010г. по гр.д.№ 644/2010г. и решение № 367 от 06.10.2011 г. по гр.д. № 108/2011 г. ІV г.о.на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК), съдът е приел, че откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци, както и че узнаването на тези обстоятелства от други служители на работодателя не означава, че са започнали да текат сроковете за налагане на наказание.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал. 8 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 120 лева за защита от юрисконсулт.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.10.2011 година по гр.д. № 4397/2011 година на Софийски градски съд, ІV „б” въззивен състав.
ОСЪЖДА В. Р. П. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на А. М. [населено място] сумата 120 (сто и двадесет) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: