О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 958
София,.30.07.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 369 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 213 от 12.11.2008 година по гр.д. № 962/2008 година на Софийски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.2 ЗОДОВ, предявен от Л. М. Т. от гр. С. против Прокуратурата на Република България, гр. С., която е осъдена да заплати сумата 7000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди причинени от незаконно обвинение. За разликата до предявения размер от 50000 лева искът е отхвърлен като неоснователен. Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд в частта му, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата между 7 лева и 50000 е постъпила от Л. М. Т.. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че обжалвания съдебен акт е основан на изводи, засягащи правен въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД, разрешаван противоречиво от съдилищата. Поддържа се, че размера на обезщетението е несправедливо занижен, без да са отчетени личността на пострадалия, времето на провеждане на наказателното производство, тежестта на обвинението, дали лицето е било задържано под стража, с оглед на което решението се явява в противоречие с решение по гр. д. № 1* от 27.11.2007 г. по гр.д. № 1400/2006 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 1* от 21.10.2008 г. по гр.д. № 48/2008 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съгласно които размера на обезщетението за неимуществени вреди по ЗОДОВ се определя по справедливост при съобразяване на всички обстоятелства имащи отношение към претърпените от пострадалия морални страдания.
Касационна жалба против въззивното решение на Софийски апелативен съд в частта му, с която претенцията за неимуществени вреди е уважена в размер на 7000 лева е постъпила от Прокуратурата на Република България. Поддържа се, че размера на присъденото обезщетение е несправедливо завишен, в нарушение на принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД, предвид което въззивното решение е в противоречие с практиката на съдилищата, формирана в решение № 999 от 01.08.2005 г. по гр. д. № 457/2004 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 82 от 08.10.2003 г. по гр.д. № 90/2003 г. на Бургаски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд по гр.д. № 369/2009 година. За да уважи претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000 лева, въззивният съд е приел, че през 1998 г. срещу ищеца Л. М. Т. е било образувано предварително производство за извършено престъпление по чл. 227б, ал.2 НК, прекратено през 1999 година на основание чл. 237, ал.1, т.1 вр. с чл. 21, ал.1, т.1 НПК, като за претърпените от ищеца неимуществени вреди по повод предявеното обвинение, с влязло в сила решение на Софийски градски съд, Прокуратурата на България е била осъдена да заплати на основание чл.2, т.2 ЗОДОВ обезщетение в размер на 2000 лева. През 2003 г., Софийска апелативна прокуратура е отменила постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу Л. М. Т.; проведено е било допълнително разследване, при което Л. Т. е бил разпитван в качеството му на обвиняем по повдигнатото през 1998 г. обвинение, което производство е било прекратено с Постановление от 26.09.2005 г. на основание чл. 237, ал.1, т.1 вр. с чл. 21, ал.1, т.1 НПК. Приел е, че в резултат от предприетото от Прокуратурата на България повторно разследване, ищецът е претърпял морални вреди, изразяващи се в психически стрес и дискомфорт, които следва да бъдат справедливо обезвъзмездени с парично обезщетение в размер на 7000 лева.
По така формираните от съда изводи за справедливо обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от дейност на правозащитни органи не е налице противоречива практика на съдилищата. В съответствие с трайно установената практика, израз на която са и приложените към касационната жалба решения, съдът е изследвал всички обстоятелства, имащи отношение към последиците от проведеното повторно следствие, прекратено от органите на Прокуратурата след период от две години, през които ищецът е търпял морални страдания; отчел е възрастта на ищеца и житейската му позиция в социално-икономическия живот на страната, както и обстоятелството, че за проведеното през 1998 г. наказателно производство, на ищеца е било определено обезщетение по чл. 2, ал. 2 ЗОДОВ и е определил обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Решението е постановено след събиране и при обсъждане на всички доказателства, относими към определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, в съответствие с установената практика по приложението на чл. 52 ЗЗД.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 213 от 12.11.2008 година по гр.д. № 962/2008 година на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: