3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 959
София, 12.07.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 156/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СОУ „Л. К.”, [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Д. Т., срещу решение №406 от 13.10.2010 год. по гр. дело №638/2010 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №9 от 08.06.2010 г. по гр.дело №1781/2008 г. на Добричкия районен съд за уважаване исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че не е установено ищцата да е извършила дисциплинарните нарушения по първите три точки от заповедта за уволнение, а това по т.4 не е такова нарушение, което само по себе си да може да обуслови налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. В първото заседание пред първоинстанционния съд ищцата е предявила нов иск по чл.225, ал.1 КТ за последващ период, който по реда на чл213 ГПК е разгледан в същото производство. По този иск не са спазени процедурите по чл.312 ГПК, но за това няма оплаквания във въззивната жалба.
Ответницата по касационната жалба Р. В. В., [населено място], не е заявила становище.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси, отнасящи се за това дали при наличие на писмени обяснения от работника или служителя, съдът трябва да проверява формулировката на искането по чл.193, ал.1 КТ; какво трябва да се разбира под тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.187, т. 10 КТ и чия е преценката за това и длъжен ли е съдът да следи служебно за пропуски на първоинстанционния съд по процедурата по чл.312 ГПК при съединяване на искове по реда на чл.213 ГПК. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №406 от 13.10.2010 год. по гр. дело №638/2010 г. на Добричкия окръжен съд. Първият повдигнат от жалбоподателя въпрос не обуславя крайното решение, защото въззивинят съд е приел, че е изпълнена процедурата по чл.193 КТ и е разгледал спора по същество. Останалите два въпроса са правнорелевантни. Те обаче не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него лице или от друг орган, оправомощен със закон. При констатиране нарушение на трудовата дисциплина той има право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служителя или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. При избора на наказание обаче работодателят е длъжен винаги да се ръководи от законовите критерии по чл.189, ал.1 КТ, а именно тежестта на нарушението/определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината/, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или служителя. Тази негова преценка впоследствие подлежи на контрол от съда при оспорване законността на дисциплинарното наказание. Според разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси, включително и по нарушения на съдопроизводствените правила, той е ограничен от посоченото в жалбата.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №406 от 13.10.2010 год. по гр. дело №638/2010 г. на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.