3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 959
[населено място], 16.12.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Недкова т. д. № 830/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 113 от 04.12.2014г. по в.т д. № 278/2014г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение от 22.07.2014г. по т. д. № 89/2010г. на Окръжен съд – Сливен. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявеният от [община] против [фирма], [населено място] обективно съединените искове с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, чл.108 ЗС във вр. с чл.88, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД във вр. с чл.32в З..
Касаторът, [община], обжалва въззивното решение изцяло като неправилно и иска неговата отмяна. Счита, че и двете предишни инстанции, неправилно са приели, че неизпълнението не е виновно и че е налице „начална невъзможност” за изпълнение, поради „непреодолима сила” на основание чл. 306 ТЗ. Претендира присъждане направените разноски в процеса.
Ответникът по жалбата, [фирма], [населено място], моли решението да не бъде допускана до касационно обжалване, предвид липсата на предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, а в случай, че бъде допусната – да се отхвърли като неоснователна и да се присъдят направените за настоящата инстанция съдебно – деловодни разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд също, както и първоинстанционният съд, е приел, че не е налице виновно неизпълнение на задълженията по сключения между страните приватизационен договор от страна на ответника – купувач, [фирма], тъй като е налице невъзможност за изпълнение на поетото строителство по вид, обем и срокове, в резултат на възникнало форсаможорно обстоятелство след сключване на договора, което е непредвидимо и непреодолимо.
В инкорпорираното в жалбата приложения по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните въпроси: „/1/ Какъв е критерият, по който съдът разграничава дали специфичните геоложки условия на даден терен, предназначен по инициатива на длъжника за строителство, е „непреодолима сила” по смисъла на чл.306, ал.2 ТЗ, още повече, когато длъжникът е в забава или е в неизпълнение на задължение по договор по смисъла на чл.302 ТЗ, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа на добър търговец за изпълнение на договора, след като всеки случай на „непреодолима сила” е сам за себе си?; /2/ Може ли съдът по съществото да постановява съдебния си акт въз основа на доказателства, които не са допуснати по съответния ред в състезателното производство?”. Счита, че поставените материалноправен и процесуалноправен въпроси са решени в отклонение от задължителната практика на ВКС и са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК
Формулираните въпроси не обуславят допускането на касационния контрол, предвид липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Отговорът на първия въпрос предпоставя възприемане на тезата на касатора за наличие на виновна забава на изпълнението на строителството и неполагане на грижата на добрия търговец от ответника по исковете, в противовес на приетото от въззивния съд, поради което въпросът не е обуславящ за изхода на спора. Според решаващия състав, ответникът е действал с грижата на добрия търговец, възлагайки и извършвайки препоръчаните от геолозите проучвания на терена, уведомил е насрещната страна по сделката и е поискал промяна на вида строителство без промяна на предназначението на терена предвид резултата от проучванията. Освен това, самият жалбоподател сочи, че преценката за наличие на непреодолима сила се извършва във всеки конкретен случай, което означава, че отговорът на въпроса се извежда не от правните изводи на съда, а от фактическата обстановка по делото, която не може да бъде предмет на разглеждане в селективната фаза на касационното производство и да обуслови касационния контрол. Общият критерий за допускане на касационното обжалване не е осъществен и спрямо втория въпрос, тъй като решаващият състав не се е позовал на доказателства, които не са допуснати по съответния ред в състезателното производство, а на дадените във връзка с приемането на заключението от вещото лице обяснения, че дори при извършване на фундиране, няма здрав масив, към който да се привържат основите на масивна сграда, поради което е прието, че е налице възможност за застрояване на терена, но при друг вид строителство, с по-лека конструкция, а не с предвидената и одобрена за изпълнение масивна сграда, която невъзможност е непредвидима и непреодолима за конкретно одобреното строителство, възникнала след сключването на договора и след като органът по приватизацията е отменил решението за анекс към договора с купувача, останало е действието на договора за строителство, непрепоръчително за терена. |Предвид липсата на общото основание по чл.280, ал.1, ГПК, съдът не обсъжда посочените допълнителни предпоставки.
Въпреки изхода на делото, на ответника по касацията не следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство, тъй като липсват доказателства такива да са направени.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 113 от 04.12.2014г. по в. т. д. № 278/2014г. на Апелативен съд – Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: `ЧЛЕНОВЕ:1. 2.