3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 959
С., 07.08.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 58 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 395 от 21.10.2011 година по гр.д. № 997/2011 година на Великотърновски окръжен съд е потвърдено решение № 111 от 13.07.2011 г. по гр.д. № 347/2011 г. на районен съд [населено място], с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от И. К. В. от [населено място] против „Водоснабвяване и канализация Й.”, [населено място]. В решението е прието за установено, че трудовото правоотношение между страните, по силата на което ищцата е заемала длъжността „касиер-инкасо” в пункт на дружеството в [населено място] е било прекратено от работодателя със заповед № 256 от 09.03.2011 г. на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ. Дисциплинарното наказание е наложено за нарушение, изразяващо се в допусната от служителката липса на парични средства от дневния оборот, както и липси в периода 01.01.2009 г. – 28.02.2011 г., констатирани с протоколи № 1 и № 4 от 01.03.2011 г. Прието е, че дисциплинарното наказание е наложено при спазване на изискванията на чл. 193, ал.1 КТ, чл. 195, ал.1 КТ и в сроковете по чл. 194, ал.1 КТ, както и че извършването на дисциплинарното нарушение е доказано, поради което исковете за отмяната му, за възстановяване на заеманата длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ са отхвърлени като неоснователни.
В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от И. К. В. се поддържа, че решението е постановено в противоречие със съдебната практика по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 269 ГПК, обуславящ изхода на делото, а именно следва ли въззивният съд да се произнесе по въведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение.
Ответникът по касационната жалба „Водоснабвяване и канализация Й.”, [населено място] счита, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводите за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновски окръжен съд са неоснователни.
Въпросът следва ли въззивният съд да се произнесе по въведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение не е обуславящ изхода на делото – в обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по всички въведени с въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционния акт. Съдът е изложил мотиви относно правилността на фактическите констатации на първоинстанционния съд, в т.ч. относно доказателствата, установяващи извършването на дисциплинарните нарушения (писмени доказателства за констатациите за липси, свидетелски показания и извънсъдебните признания на ищцата в обясненията и по чл. 193, ал.1 КТ), както и относно правилността на формираните от първоинстанционния съд правни изводи за неоснователност на претенцията по чл. 344, ал.1 КТ предвид извършеното от ищцата тежко дисциплинарно нарушение по смисъла чл. 190, ал.1, т.7 КТ.
Независимо от изложеното, доводът за наличие на противоречива съдебна практика е неоснователен и с оглед липсата на доказателства за постановени съдебни актове, в които е дадено различно тълкуване на задълженията на съда по чл. 269 ГПК. Към въззивната жалба не са приложени съдебни решения, в т.ч. не са приложени и цитираните решения на окръжни съдилища, нито е въведено твърдение, че сочените съдебни актове са влезли в сила или че съдържат различни изводи по приложението на чл. 269 ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 395 от 21.10.2011 година по гр.д. № 997/2011 година на Великотърновски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: