4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 959
С., 09,12,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 1 декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 1067 /2014 год.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Т. АД-Ст.З. против решение № 571/15.11.13 г. по т.д. № 667/13 г. на Пловдивски АС, с което се: 1.Обезсилва решението по т.д.№ 357/11 г. на СЗОС в частта, с която е прекратено производството по делото по искане на Х. Т. АД за присъждане на разноски в заповедното производство., 2. Потвърждава решението в останалата част, с която се отхвърля предявеният иск от касатора за признаване установено по отношение на Б. АД-С., съществуване на вземане на касатора за сумата 1 500 000 лв. по ЗЗ от 20.11.2008 г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 3973/10 г. на Сливенски РС.
Ответното Б. АД е подало отговор, че не са налице основания по чл.280,ал.1 и чл.281,т.3 ГПК, като претендира за разноски, но няма доказателства за направени такива в това производство.
С обжалваното решение е прието следното: В ДИМ се сочи, че ЗЗ е издаден на основание споразумение между страните от 16.06.2008 г., с което Б. АД се е задължило да възложи на ищеца или дъщерни негови дружества СМР оставащи за изпълнение по процесните обекти по 8 бр. договори по ЗОП. Съгласно чл.4 при пълно или частично неизпълнение на това задължение Б. АД се е задължил да заплати на др.страна сумата 1 500 000 лв. за която е издаден ЗЗ. Обаче споразумението е нищожно поради противоречие със закона-чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД. В разрез с общите правила за договорите-чл.20а ЗЗД, че договорите имат силата на закон за тези които са ги сключили, в чл.3 от споразумението Б. АД се задължава да не изпълнява лично или чрез др.трети лица, /извън касатора/, СМР на посочените обекти.. Става дума за превъзлагане на договори сключени по специфична процедура, при която основно се преценява изпълнителя, който е длъжен да декларира подизпълнители, ако предвижда такива.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите:
1. При направен извод от съда за нищожност на договор поради противоречие със закона-чл.26,ал.1,изр.1 ЗЗД, трябва ли да се посочи нарушената правна норма?
Твърди си противоречие с решения на ВКС в които е посочено, че сделката трябва да противоречи на конкретна императивна правна норма или на правен принцип.
Съдът е посочил съдържанието на конкретни правни норми, но само не е обозначил съответния текст на разпоредбите-чл.43,ал.1, чл.51а,ал.1, чл.56,ал.2 ЗОП
2. Трябва ли да се направи извод, че законодателят не свързва други правни последици с нарушението, изключващи нищожността на договора?
Твърди се противоречие с решение 92/22.08.13 по т.д. 1107/11 на ІІ т.о., с което е прието, че императивните норми се разграничават на забраняващи и задължаващи. Първите трябва да се отнасят до сключване на сделката или пряко до нейното непосредствено правно действие, изразяващо се в пораждане права и задължения на страните, но не и до някакъв последващ резултат-последица от неизпълнение на сделката. Несъобразяването на сделката ограничението в посочения смисъл води до нейната начална и окончателна нищожност. При задължаващите норми законът урежда условията и предпоставките при които се поражда задължението. В редица уредени от закона случаи несъобразяването със задължаваща норма не води до нищожност на сделката, предизвиква други гражданскоправни последици, респ. поражда преобразуващи права.
Цитираното Р е в отговор на различен правен въпрос, а и мотивите му визират само уредени от закона случаи.
Въпросът не е конкретизиран. Не е ясно за коя приложима законова норма и уреждаща кои правни последици, се отнася. Не е посочено с кой от решаващите изводи на въззивния съд се свързва, извън основният за нищожност, който е предмет на четвъртия въпрос.
3. Какви са правните последици при сключване на договор с трето лице, с който избраният изпълнител по договор за ОП превъзлага изпълнението на др.лице, което не е посочено, като подизпълнител в процедурата по ЗОП, и се задължава сам да не изпълнява същите СМР.
По този въпрос също се твърди противоречие с цитираното по-горе решение, но то продължава в следния смисъл: Общото основание за нищожност на договора поради противоречие със закона по чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД е приложимо по отношение на договорите по ЗОП при нарушение на императивна правна норма, предвидена в него.
Това се отнася до правоотношение между страни по договор за ОП, което е предмет на четвъртия въпрос, а не последващо правоотношение.
И този въпрос не е конкретизиран и е ирелевантен
4. При положение, че съгласно чл.45 ЗОП за неуредените въпроси по договорите за ОП се прилагат ТЗ и ЗЗД, и в ЗОП няма забрана за превъзлагане на ОП, какво е съотношението между общите правила на ТЗ и ЗЗД от една страна и от друга специалните изисквания на ЗОП, т.е. дали превъзлагането е действително по ТЗ и ЗЗД или нищожно поради нарушение на конкретна правна норма и коя е тя?
По този въпрос се твърди критерий по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Въззивният съд е приел на стр.4 от мотивите на решението следното: Вярно е, че изискванията по ЗОП касаят процедурата преди сключването на договор, но това не означава, че след сключването му изпълнителят е властен да делегира изпълнението му. Това е нарушение на общите правила на договорите и на прехвърляне на задължения, както и на духа и смисъла на спец.изисквания на ЗОП.
Този въпрос е релевантен, но не е обоснован допълнителен селективен критерий по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Доводът е, че не е установена в съдебната практика тезата за нищожност на съглашението за превъзлагане, като обосноваването на нищожността и нейното конкретно основание също са предмет на неяснота. Тази неяснота за касатора, не съществува в мотивите на обжалваното решение, а негова правилност не подлежи на проверка в това производство. В изложението няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2010 ОСГТК. Дори страната да твърди наличието на правен въпрос, който е от значение за изхода на делото, касационно обжалване не може да бъде допуснато, ако няма точно и мотивирано изложение на някое от допълнителните основания по чл.280,ал.1 ГПК, които обосновават нуждата от касационно произнасяне по дадения правен въпрос.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 571/15.11.13 г. по т.д. № 667/13 г. на Пловдивски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: