О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 959
гр.София, 21.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №515 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Я. Т. С. , чрез процесуалния си представител адв. И, против решението от 05.11.2008г., постановено по гр.д. №758/2007г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е оставено в сила решението от 12.07.2007г. по гр.д. №2360/2006г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от Я. Т. С. срещу О. д. на полицията – Пловдив иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Ответникът по жалбата О. д. на МВР – Пловдив /правоприемник на О. д. „П” – Пловдив по силата на §109, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗМВР/ и страната по чл.10, ал.1 от ЗОДОВ не вземат становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от Я. Т. С. срещу О. д. на полицията – Пловдив иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на сина на ищцата -, умъртвен от служител на ответника – гл.сержант М. , което действие е извършено по повод изпълнение на административна дейност – по опазване на обществения ред.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателката, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поддържа, че въпросите за приложението на нормите на чл.2 от ЕКПЧ, чл.6 от МПГПП и чл.28 от КРБ, както и въпросите за приложението на нормите на чл.4, ал.2 и чл.9 от Закона за защита от дискриминация са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е разрешен при наличието на алтернативно посочени предпоставки в т.1-3 на същата разпоредба. В случая въззивният съд е възприел доводите на жалбоподателката за приложение на посочените норми на чл.2 от ЕКПЧ, чл.6 от МПГПП и чл.28 от КРБ, но е приел, че в случая те не са нарушени. След като релевираните въпроси са решени от въззивния съд в полза на касатора, те не могат да обосноват приложното поле на касационното обжалване. С въззивното решение не са разрешавани въпросите по приложение на чл.9 от Закона за защита от дискриминация, които са релевирани в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. Тези въпроси не са разрешавани от въззивния съд, тъй като материалите по делото не са дали основание на въззивния съд да приеме, че убийството на сина на жалбоподателката е било мотивирано от расови предразсъдъци.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на обжалваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 05.11.2008г., постановено по гр.д. №758/2007г. на Апелативен съд – Пловдив, по касационна жалба на Я. Т. С.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: