2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
гр. София, 01.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2968 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Д. Д. срещу определение № 2533 /неправилно посочен № 2333/ от 22.07.2016г. по т.д. № 2617/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното на 01.07.2015г. по делото решение в частта за разноските.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като с него напълно се обезсмисля нормата на чл.78, ал.5 ГПК. Поддържа, че ако съдът е постановил правомерен акт и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно като преклудирано и ако това възражение е направено до приключване на устните състезания, то произнасянето по него ще е част от решението и ще подлежи на обжалване с жалба срещу самото решение. Счита, че в този случай молбата за изменение на решението в частта за разноските ще е винаги преклудирана и текстът на съответната разпоредба от ГПК ще бъде винаги безсмислен. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и съдът да се произнесе по направеното възражение за прекомерност на присъдения адвокатски хонорар.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Въззивният съд, за да остави без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, е приел, че възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение не е направено до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, а е релевирано след изтичане на този срок, поради което е неоснователно.
Обжалваното определение е правилно.
Искането на въззивника „Планет Строй 2008“ ООД за присъждане на разноски, в това число за заплатено адвокатско възнаграждение, е направено с въззивната жалба, а списъкът на тази страна по чл.80 ГПК и договора за правна защита и съдействие, установяващ договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, са представени в с.з. на 06.02.2015г.. В съдебното заседание въззиваемият ответник не е направил възражение за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, а такова възражение е направено едва с молбата по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Поради това изводът на въззивния съд за несвоевременност на направеното възражение е правилен и е съобразен с трайноустановената съдебна практика – определение № 22 от 27.01.2012г. по т.д. № 682/2010г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 51 от 24.03.2011г. по т.д. № 271/2010г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 137 от 26.02.2014г. по ч.т.д. № 443/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 931 от 19.12.2014г. по ч.т.д. № 2386/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 13 от 17.01.2013г. по гр.д. № 1161/2012г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др. Съгласно тази практика искането по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото е недопустимо да се прави след постановяване на съдебното решение по делото – по реда и в срока по чл.248 ГПК, а това искане следва да бъде направено от страната най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, до който момент страните трябва да направят и самите претенции за присъждане на разноски и за представят списък по чл.80 ГПК.
По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2533 от 22.07.2016г. по т.д. № 2617/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: