О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
София, 10.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 02.02. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 495/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от Сдружение с общественополезна дейност с наименование „Волейболен клуб Б.” [населено място] , чрез адвокат Г. П., с вх.№2242 от 08.04.2011 год. на Пазарджишкия окръжен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 07.04. 2011 год., срещу Решение №65 от 25.02.2011 год. по в.гр.д.№3/2011 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което след отмяна на решението на Пазарджишкия районен съд, е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, срещу сдружение с общественополезна дейност с наименование „Спортен клуб по волейбол-Х.”, [населено място] за установяване съществуване на вземането на ищеца в размер на 13 440 лв. за обезщетение съгласно чл.9, ал.10 от Правилник за състезателни права и вътрешен трансфер/ПСПВТ/ на Б., както и на вземането в размер на 5 516.84 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, за които в полза на касатора-ищец е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Пазарджишкият окръжен съд е приел, че искът за главницата е погасен по давност на основание чл.111 б.”Б” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност, която е започнала да тече от 14.02.2005 год., датата на сключване на договора между ВК”Х.” и състезателя Н..
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл.110, чл.111 и чл.114 ЗЗД. Навежда и довода, че поради неправилно тълкуване и приложение на разпоредбите на ПСПВТ на Б., Пазарджишкият окръжен съд е квалифицирал вземането за обезщетение, предвиденото чл.9, ал.10 от Устава, като такова за обезщетение от неизпълнение на договор по смисъла на чл.111, б.”б” ЗЗД. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като формулира следния правен въпрос „Договорна или деликтна е отговорността на клуб, привлякъл неправомерно състезател, чийто състезателни права са притежание на друг клуб”.
Ответникът по касационната жалба „Спортен клуб по волейбол-Х.” я оспорва, претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 във вр с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставеният от касатора правен въпрос е от значение за изхода на делото, но не е налице допълнително подържаното основание за достъп до касация- чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Запълването чрез каузално тълкуване на съществуващата непълнота в ПСПВТ при уреждане на въпроса за имуществената отговорност на отбора, привлякъл състезател на друг отбор, не може да представлява дейност от значение за развитие на действащото право. Отговорът на формулирания от касатора правен въпрос се извежда чрез тълкуване на Правилника, който няма нормативен характер. Съобразно приемането му от Б., той представлява организационна сделка за членуващите във федерацията клубове. Извършеното от съда тълкуване на чл.9, ал.10 от ПСПВТ по аналогия с нормата на чл.79, ал.1 ЗЗД не означава, че тази правната норма е неясна или непълна и се нуждае от изправително тълкуване. По въпроса за дължимото обезщетение за неизпълнение на договорни задължения съществува изключително богата съдебна практика. Тълкуването на нормите на Правилника и произтичащите от тях задълженията на отделните футболни клубове е фактологически обосновано, поради което не може да бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Тази допълнителна предпоставка за селекция на касационната жалба е налице тогава, когато законите са непълни , неясни или противоречиви по смисъла на т.4 на ТР1-2010 ОСГКТК, поради което се налага формиране на съдебна практика по тяхното приложение. Касаторът не доказва и наличие на противоречива съдебна практика, която следва да бъде изоставена или променена, поради което и по тази причина не е налице допълнителното основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
С оглед изхода на делото в полза на ответника разноски не следва да се присъждат, защото не е доказал извършване на такива за настоящето производство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №65 от 25.02.2011 год. по в.гр.д.№3/2011 год. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: