4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
София, 10.04.2018година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2750/2017 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №1079 от 10.05.2017г. по т.д.230/2017г. на Софийски апелативен съд, в частите, с които е потвърдено решение №1489/18.08.2016г. по т.д. №4566/15г. на СГС, в частите му, с които е осъден [фирма] да заплати на Столична Община, сума в размер на 1353.55лв., в размер на 5922.80лв. и в размер на 1294.91лв.- съставляващи разлика между претендирано обезщетение и увеличения размер на тези претенции, съответно – за отлепени плочки в банята на администрацията и на тоалетните към съблекалня- кухня, за отлепена хидроизолация на покрива и за нарушена настилка на паркинга.
Ответникът по касация- Столична община,чрез пълномощника си – гл. юрк. М. К. е на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Изложени са и подробни доводи за неоснователност на жалбата. Подадена е и насрещна касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си е развил единствено доводи за недопустимост на съдебният акт в обжалваните части.В тази връзка страната е поставила процесуалноправен въпрос – „ Изменението на размера на иска по търговски спор попада ли сред изчерпателно изброените в чл.372,ал.2 ГПК действия извършването, на които се преклудира със срока за отговор на допълнителната искова молба, или се прилага общата разпоредба на чл.214 , ал.1 от ГПК- ищецът може да измени размера на предявения иск до приключване на съдебното дирене в първата инстанция”.Страната е поддържала, че с обжалваният съдебен акт се разрешавал въпросът в противоречие с разрешенията дадени по т.д. №284/14г. на ВАпС и определение на ВКС. Други доводи не са развити.
Касаторът е развил само оплакване за недопустимост на съдебният акт, което следва да бъде разгледано, независимо от предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК – арг. т.1 ТРОСГТК №1/09г. т.е. дори и да не беше формулиран правен въпрос в контекста на основанията, лимитивно изброени в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Това оплакване, страната е поддържала поради това, че съдът е постановил решението си без да съобрази това, че пред първостепенния съд е било допуснато увеличение на иска в първото по делото заседание, но извън срока по чл.372, ал.2 ГПК, поради, което по отделните пера / обособени от страната, като отделни искове / в увеличената част на уважените претенции постановеното решение, както на първостепенния, така и на въззивния съд било недопустимо. Тези доводи са правно необосновани.
С определение № 715 от 10.12.2015г. по ч.т.д. №3160/15г. на ВКС, ІІ т.о./ е формирана задължителна практика по въпроса – за възможността да се допусне увеличение само на размера на иска, извън срока за подаване на допълнителна искова молба по търговски спорове. Съставът е изложил мотиви за това, че законодателят е направил разлика между искането за изменение на основанието или петитума на иска и това да бъде увеличен или намален само неговия размер.Мотивиран е изрично извод, че преклузията на чл.372, ал.2 ГПК не е относима към искането за изменение само на размера на иска. Посочено е, че същото е относимо и към преминаването от установителен към осъдителен иск и обратно. Извеждането на това изменение на иска – в размера, респективно в преминаване от установителен към осъдителен иск – в отделна категория, с оглед установяване на по-благоприятни процесуални срокове за предприемането им е пряко свързана с правната характеристика на тези изменения, които не определят защита на ответника, различна от тази, която той вече е предприел. Или в тези хипотези и при търговските спорове, няма основание да бъде приета неприложимост на разпоредбата на чл.214, ал.1 ГПК. Т.е. търговецът би бил ограничен със сроковете по чл.372, ал.2 ГПК само при промяна на основанието или петитума на иска си / в какъвто смисъл е налице и задължителна практика на ВКС /, но не и при увеличение на иска, респ. при преминаване от установителен към осъдителен иск, тъй като тези изменения не предполагат защита, различна от предприетата от противната страна, в което се състои правният смисъл на изискването на нормата – изменението да бъде заявено най късно с допълнителната искова молба. В същият смисъл и по същият въпрос е и постановеното по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №94/17.02.2017г. по ч. т.д. №2465/16г. на ВКС, І т.о., Т.е. налице е изрично формирана практика по поставения то касатора въпрос, която настоящият състав споделя и която е съобразена изцяло от въззивният съд. Т.е. неговото решение не е недопустимо. Следва да се отбележи, че в тази връзка соченото решение на ВАпС е ирелевантно, тъй като по въпроса е налице задължителна за този съд практика на ВКС, а определението по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване също не формира такава т.е. не е налице и противоречива практика по така поставения въпрос. Следователно, обжалваното решение е допустим съдебен акт.
С оглед изложеното и като съобрази, че това са единствените доводи по чл.280, ал.1 ГПК на касатора не следва да бъде допуснато касационно обжалване в атакуваните части.
При този изход на спора и на основание 287, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба не подлежи на разглеждане.
На основание чл.78, ал.8 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер на 300лв.- юристконсултско възнаграждение .
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1079 от 10.05.2017г. по т.д.230/2017г. на Софийски апелативен съд, в частите, с които е потвърдено решение №1489/18.08.2016г. по т.д. №4566/15г. на СГС, в частите му, с които е осъден [фирма] да заплати на Столична Община, сума в размер на 1353.55лв., в размер на 5922.80лв. и в размер на 1294.91лв.- съставляващи разлика между претендирано обезщетение и увеличения размер на тези претенции, съответно – за отлепени плочки в банята на администрацията и на тоалетните към съблекалня- кухня, за отлепена хидроизолация на покрива и за нарушена настилка на паркинга.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на Столична община против решение №1079 от 10.05.2017г. по т.д.230/2017г. на Софийски апелативен съд,
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Столична община направените в настоящето производство разноски в размер на 300лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: