3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 96
С., 11,02,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 4 февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 250 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Кр. Л., чрез нейния баща и законен представител Кр. Л. от С., против решение от 16.12.2011 г. по гр.д. № 2759/2011 г. на Софийски АС в частта, с която се отхвърля искът на касатора срещу З. А.-С. за разликата над присъдените 30 000 лв. до предявените 50 000 лв. за неимуществени вреди на основание чл.226,ал.1 КЗ.
Ответното АД е подало отговор, че жалбата е недопустима и неоснователна, като претендира за юрисконсултско възнаграждение.
В молба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се твърди, че въпросът за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД е решаван противоречиво от съдилищата.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обезщетението на пострадало от настъпило застрахователно събитие лице се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката се е ориентирала към критерии за размера му. Съобразяването на критериите е по-скоро фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай, въз основа преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства. Самият касатор на стр.2 от изложението посочва, че сега не се допускали обжалвания на решения свързани с чл.52 ЗЗД. Действително преобладаващата практика е такава и това е така, защото въпросът за размера на обезщетението не е правен, а фактически. По въпросът за справедливостта има задължителна практика. Съгласно т.8 ППВС 4/68 г., понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, тъй като същото е свързано с преценката на конкретни обстоятелства, които са взети предвид при определяне размера на обезщетението. Това е направил въззивният съд на стр.3 от мотивите на решението и по справедливост е увеличил размера на обезщетението присъдено от първоинстанционният съд. Изводите на решаващия съд, са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин-т.3 ТР 1/2009 ОСГТК. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос. Липсва обективен идентитет на уврежданията на децата-по обжалваното решение е налице счупване на раменна кост, докато представеното решение касае тежка контузия на мозъка с дълбоко коматозно състояние и впоследствие състояние на будна кома.
Следва да се разграничават: 1.Основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, чието съдържание е посочено в ТР 1/2009 г. ОСГТК, и са предмет на производството по чл.288 ГПК, от 2.Основанията за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, чието съдържание включва доводи за неправилност на решението, каквито доводи се твърдят от касаторите, но те са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК са предмет на производството по чл.290 и сл. ГПК-виж чл.293,ал.2 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество, със законните последици по чл.78,ал.3 и 8 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 16.12.2011 г. по гр.д. № 2759/2011 г. на Софийски АС в обжалваната част.
Осъжда Ц. Кр. Л., чрез нейния баща и законен представител К. Л., да заплати на З. А.-С. сумата 850 лв. адв. възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: