1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
[населено място], 11.02.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1262/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на И. С. Г. чрез адвокат Р. П. и адвокат Н. Л. от САК срещу решение № 93 от 20.01.2014 г. , постановено по т.д.№ 4028/ 2013 г. на Софийски апелативен съд,Т.о., ХІ състав, с което касаторът И. Г. е осъден да заплати на К. Д. Ш. на основание чл.534,ал.1 от ТЗ сумата от 46000 щ.д., ведно със законната лихва от 13.09.2012 г. до окончателното изплащане.
Касаторът счита решението за постановено в противоречие с практиката на ВКС и за необосновано. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 от ГПК, инкорпорирано в касационната жалба и подкрепено с молба от 14.03.2014 г., касаторът се позовава на селективните критерии по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответникът по касация К. Д. Ш. оспорва жалбата като изразява становище, че решението е съобразено с трайната и непротиворечива практика на ВКС по подобни казуси. Не претендира разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд от страна в процеса, която отговаря на изискванията на чл.284, ал.3, ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания резултат, САС е приел, че на 15.06.2006 г. ответникът Г. е издал запис на заповед, с който се е задължил да изплати на 15.09.2006 г. на К. Ш. сумата 60 000 щ.д., който е бил предявен на издателя за плащане на 15.09.2006 г. Записът на заповед е с уговорен падеж на определен ден и е действителен, тъй като съдържа реквизитите, посочени в чл.535 от ТЗ. Също така, съдът е приел, че ищецът е загубил прекия си иск срещу платеца с оглед разпоредбата на чл.531,ал.1 от ТЗ. Исковата молба на ищеца е подадена в срока по чл.534,ал.2 от ТЗ , поради което съдът се е произнесъл по предявения иск като допустим. За да уважи иска САС е счел, че ответникът като издател на процесния прескрибиран валиден запис на заповед не поддържа и не установява каузално правоотношение, по повод на което да е издаден записът на заповед като обезпечение изпълнението на каузалната сделка. При общо твърдение от страна на ответника за липса на каузално правоотношение между страните, съдът е приел, че за ищеца не е възникнало задължение да доказва наличие на каузално правоотношение както и неговото съдържание. Не се доказва издателят на записа на заповед да е изпълнил паричното си задължение по ефекта, поради което е налице настъпване на вреда в патримониума на ищеца-поемател, изразяваща се в невъзможността да увеличи имуществото си.
Изложение на касационните основание по чл.280, ал.1 ГПК:
В изложението си касаторът поддържа: „ Постановеният съдебен акт е в противоречие с част от практиката на ВКС, последната също е противоречива, което от своя страна води до разнопосочност на решенията и на долуинстанционните съдилища.Допускането на касационна жалба до разглеждане по същество е от изключително значение както за уеднаквяване на съдебната практика, така и за развитие на правото.”. От друга страна долуинстанционният съд се е произнесъл по съществен процесуално-правен въпрос в нарушение на чл.154, ал.1 от ГПК, вменявайки задължения на ответника, изразяващи се в доказване на отрицателни факти.
В първата си част на изложението касаторът не формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос по см. на чл.280,ал.1 от ГПК и дадените в т.1 от ТР № 1 / 2010 г. на ОСГТК на ВКС разяснения. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос. ВКС не допуска касационно обжалване, ако не е посочен правният въпрос, от значение за изхода на конкретното дело, тъй като не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 от ГПК. Това е достатъчно за да не се допусне въззивното решение до обжалване, без да е задължен съдът да се произнася по допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По формулирания процесуалноправен въпрос настоящият състав на ВКС намира, че решението на САС е съобразено с т.17 на ТР № 4 / 2014 г. по т.д.№ 4 / 2013 г. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника-издател по повод или във връзка, с което е издаден записа на заповед, какъвто е конкретния случай. Ищецът е основал иска си на прескрибиран запис на заповед, редовен от външна страна. Ответникът не е противопоставил конкретни обстоятелства във връзка с издадения от него запис на заповед, нито доказва погасяване на вземането по същия, като релативно възражение срещу предявения от ищеца иск. Съгласно правилото на чл.154,ал.1 ГПК в негова тежест е да докаже погасяването на претендираното вземане.
В заключение, касаторът не обосновава основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 от ГПК.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС, ТК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 93 от 20.01.2014 г. , постановено по т.д.№ 4028/ 2013 г. на Софийски апелативен съд,Т.о., ХІ състав.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: