О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
гр. София, 14.02.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1093/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 26 от 26.01.2016 г., постановено по т. д. № 511/2015 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото решение е обезсилено решение № 49 от 20.05.2015 г. по т. д. № 48/2014 г. на Хасковски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от К. П. И. – синдик на [фирма] /н./ искове, както следва : Иск с правно основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ против [фирма] /н./ и [фирма], съединен с иск за връщане в масата на несъстоятелността на сумата 301 842 лв., и евентуален иск с правно основание чл.647, ал.2 вр. с ал.1, т.3 ТЗ; Иск против [фирма] /н./ и [фирма] /с предишно наименование „Либра”/ с правно основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, съединен с иск за връщане в масата на несъстоятелността на сумата 160 432.52 лв., и евентуален иск с правно основание чл.646, ал.2, т.3 ТЗ; Иск против [фирма] /н./ и [фирма] /с предишно наименование „Трейдконсулт”/ с правно основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, съединен с иск за връщане в масата на несъстоятелността на сумата 98 590 лв., и евентуален иск с правно основание чл.646, ал.2, т.3 ТЗ; Иск против [фирма] /н./ и [фирма] с правно основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, съединен с иск за връщане в масата на несъстоятелността на сумата 11 008.30 лв.; Иск против [фирма] с правно основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, съединен с иск за връщане в масата на несъстоятелността на сумата 11 827.50 лв.; и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Хасковски окръжен съд. Въззивното решение не е обжалвано от останалите ответници, поради което е влязло в сила в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и делото е върнато за ново разглеждане на спора по предявените от синдика на [фирма] /н./ против [фирма] /н./ и [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] искове. В подадената от синдика въззивна жалба до Пловдивски апелативен съд е посочено, че жалбата не се отнася до частта от първоинстанционното решение, с която е отхвърлен искът срещу ответника [фирма], и предвид уточнението първоинстанционното решение по иска срещу този ответник следва да се счита за влязло в сила.
В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът поддържа, че въззивният съд е нарушил чл.269 ГПК като не се е произнесъл по въведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, а е обезсилил решението като недопустимо, без в жалбата да има оплаквания в тази насока. Излага доводи за отсъствие на предвидените в чл.270, ал.3, изр.3 ГПК предпоставки за обезсилване на първоинстанционното решение и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизпълнение на задължението на въззивния съд да се произнесе с мотивирано решение по съществото на поставения за разглеждане правен спор.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не са постъпили отговори от ответниците по касация.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното с касационната жалба решение, Пловдивски апелативен съд е приел, че с решение № 49 от 20.05.2015 г. по т. д. № 48/2014 г. Хасковски окръжен съд се е произнесъл по непредявен иск по смисъла на чл.270, ал.3, изр.3 ГПК, което съставлява основание за неговото обезсилване и за връщане на делото за ново разглеждане на предявените от синдика на [фирма] /н./ искове със съдържанието, уточнено в депозираната на 13.11.2014 г. уточнителна молба. Изводът, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявени искове, е мотивиран със съображения, че с уточнителната молба от 13.11.2014 г. синдикът – ищец е индивидуализирал паричните задължения, по отношение на чието изпълнение твърди наличие на предпоставките по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ и при условията на евентуалност – предпоставките по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, а с решението /т. нар. диспозитив/ съдът е отхвърлил исковете за глобални суми, формирани от сбора на всички задължения. Изхождайки от целта и от правните последици на исковете по чл.646 ТЗ и чл.647 ТЗ, въззивният съд е приел, че диспозитивът на обжалваното решение не би могъл да формира сила на пресъдено нещо по спорния предмет на делото, рамкиран с исковата молба и с молбата от 13.11.2014 г., което налага обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане с оглед произнасяне по предявените искове съобразно направената конкретизация на спорния предмет.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с твърдение, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 271/06.01.2015 г. по гр. д. № 2858/2014 г. на ВКС, І г. о., по следния значим за изхода на делото правен въпрос : „Дали непосочването в диспозитива на решението /на първоинстанционния съд/ на точните размери на исковете, конкретизирани допълнително от ищеца, е равнозначно на произнасяне по непредявен иск и съставлява ли това основание за обезсилване на първоинстанционното решение, след като отхвърлящото решение на първоинстанционния съд не се ползва със силата на присъдено нещо между страните”.
Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Поставеният от касатора правен въпрос не отговаря на посочените в тълкувателното решение изисквания, тъй като постановеният с обжалваното решение правен резултат – обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд на основание чл.270, ал.3, изр.3 ГПК, не е обусловен от неговото разрешаване. За да приложи чл.270, ал.3, изр.3 ГПК, въззивният съд не се е позовал на непосочване в диспозитива на първоинстанционното решение на точния размер на предявените искове. Обезсилването на решението е резултат от констатацията, че със същото съдът се е произнесъл по непредявени искове и не се е произнесъл по действително предявените искове, насочени към разрешаване на правен спор за осъществяване на предпоставките по чл.646, ал.2, т.3 ТЗ, евентуално – на предпоставките по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, по отношение на изрично индивидуализирани от синдика – ищец парични задължения. Решаващите изводи на въззивния съд сочат, че прилагането на чл.270, ал.3, изр.3 ТЗ е обусловено от констатирано несъответствие между произнасянето в решението на първата инстанция и предметните предели на правния спор, очертани в уточнителната молба на синдика от 13.11.2014 г. При така формирания извод не би могло да се приеме, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие със задължителната практика в решението по гр. д. № 2853/2014 г. на ВКС, І г. о., в което е прието, че непосочването в диспозитива на решението на основанието, на което са разгледани исковете, не е равнозначно на произнасяне по непредявен иск и не е основание за обезсилване на решението, тъй като пропускът да се посочат в диспозитива индивидуализиращите белези на спорното право може да се преодолее чрез мотивите и съдържащите се в тях характеристики на спорното право. Отсъствието на противоречие, релевантно за хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е пречка въззивното решение да се допусне до касационен контрол на поддържаното в изложението основание.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 26 от 26.01.2016 г., постановено по т. д. № 511/2015 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :