4
определение по гр.д.№ 1012 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
[населено място], 02.02.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 1012 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. М. и К. А. М. срещу решение № 65 от 12.04.2010 г. по в.гр.д.№ 59 от 2010 г. на Смолянския окръжен съд в частта му, с което е изменено частично решение № 234 от 10.12.2009 г. по гр.д.№ 65 от 2009 г. на Районен съд-Златоград, като по същество е постановено решение за уважаване на предявения от Р. Д. Л. и М. Д. И. срещу А. М. и К. М. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението върху 112,3/660 ид.ч. от ПИ с идентификатор 31111.31.490 с площ от 660 кв.м. по кадастралната карта на З., одобрена със Заповед № РД-18-53 от 29.11.2005 г. на ИК на АГКК с адрес на ПИ:[населено място], , [улица].
.
В касационната жалба се твърди, че решението на Смолянския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила и необосновано- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата по въпроса за придобивната давност и по въпроса дали съдът е длъжен да се произнесе по всички възражения на ответника, като е посочена практика на ВКС, на която според касаторите решението на Смолянския окръжен съд противоречи. По въпросите за приложението на чл.176, ал.3 и чл.146 от ГПК се твърди, че произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 07.07.2010 г. пълномощникът на ответниците по жалбата Р. Д. Л. и М. Д. И. оспорва същата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на Р. Б., състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си за уважаване на предявения ревандикационен иск за 112,3/660 ид.ч. от процесния имот, въззивният съд е приел, че ищците са собственици на тази идеална част от имота по реституция- след отмяна на отчуждаване със заповед № 378 от 10.08.1993 г. на имот, бивша собственост на наследодателката на ищците Т. Л. и на други две лица- В. и К. Джерахови. Приел е за неоснователно възражението на ответниците за придобиване по давностно владение на горепосочената ид.ч. от имота, осъществявано в периода от 10.08.1993 г. до подаване на исковата молба, тъй като е счел за недоказано, че през този период ответниците са упражнявали фактическа власт върху имота с анимус на собственици. Счел е, че не следва да се произнася по възраженията, касаещи владение през периода преди 10.08.1993 г., тъй като ответниците са се позовали на давностно владение, осъществявано едва след тази дата.
Така постановеното решение не противоречи на посочената от касаторите съдебна практика по въпроса за приложението на чл.79 от ЗС:
1. В решение № 546 от 06.04.1961 г. по гр.д.№ 959 от 1961 г. на ВС, Първо г.о е прието, че по давност може да се придобие право на собственост и върху идеална част от имот. В обжалваното решение също принципно е прието, че ответниците могат да придобият по давност правото на собственост върху идеална част от процесния имот, но с оглед събраните по делото доказателства съдът е счел, че това не е станало, тъй като ответниците не са доказали да са владяли спорните ид.ч. от имота в продължение на необходимия съгласно чл.79, ал.1 от ЗС срок.
2. В решение № 1843 от 10.05.1983 г. по гр.д.№ 298 от 1983 г. на ВС, Първо г.о. е прието, че придобивната давност може да се осъществи и когато владението е получено въз основа на нищожен договор. Това решение е напълно неотносимо към процесния случай, при който ответниците не владеят спорната идеална част от имота на основание нищожен договор.
3. В решение № 128 от 26.02.1987 г. по гр.д.№ 14 от 1987 г. на ВС, Първо г.о. е прието, че нотариалният акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, не учредява, а само удостоверява право на собственост. Същото принципно е прието и в обжалваното решение, поради което са събирани и обсъдени доказателства дали ответниците, които разполагат с такъв констативен нотариален акт, действително са владяли целия имот, включително и притежаваните от ищците идеални части.
4. В решение № 649 от 01.07.1993 г. по гр.д.№ 477 от 1992 г. на ВС, Първо г.о. е прието, че добросъвестният владелец става собственик на имота, ако упражнява владение, в продължение на срока, посочен в чл.79, ал.2 от ЗС. Това решение също е неотносимо към процесния случай, при който няма добросъвестно владение по отношение на спорните идеални части от имота- ответниците не са придобивали процесните идеални части от имота на правно основание, годно да ги направи собственици, но от несобственик.
5. Решение № 776 от 30.11.2005 г. по гр.д.№ 523 от 2005 г. на ВКС, Първо г.о. касае присъединяване на владение на наследодател на един от съпрузите и като такова също е неотносимо към процесния случай, при който спорните ид.ч. от имота не са били владяни от наследодател на един от двамата ответници.
6. В решение № 654 от 22.07.1999 г. по гр.д.№ 211 от 1999 г. на ВКС, Второ г.о. е прието, че придобиването на имот по давност може да се доказва без ограничение с всякакви доказателствени средства, включително и свидетелски показания. Същото е прието и в обжалваното решение и именно заради това въззивният съд е обсъдил събраните по делото свидетелски показания, но с оглед тяхното съдържание е приел за недоказано възражението на ответниците за придобиване на спорните идеални части от имота по давност.
7. В решение № 1284 от 20.01.2009 г. по гр.д.№ 1169 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о. въобще не е обсъждан въпросът за придобивната давност, поради което това решение е напълно неотносимо към процесния случай и като такова не може да обуслови допускане на касационно обжалване.
8. В решение № 225 от 18.03.2009 г. по гр.д.№ 862 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о. е разгледан въпросът за прекъсването на придобивната давност върху недвижим имот- въпрос, който не е бил поставян и правилно не е обсъждан в обжалваното решение на Смолянския окръжен съд, поради което няма как да е налице противоречие между решението на ВКС и решението на Смолянския окръжен съд по този въпрос.
9. В решение № 1444 от 19.11.2007 г. по гр.д.№ 265 от 2007 г. на ВКС, Пето г.о. е прието, че ищецът би могъл да предяви успешно иск за собственост само при безспорно доказано негово право на собственост. В обжалваното решение по същество е прието същото, но с оглед събраните по делото доказателства съдът е счел, че ищците са доказали правото си на собственост върху спорните ид.ч. от имота, а ответниците не са доказали правоизключващото си възражение за придобиване на тези ид.ч. от имота по давност.
10. Решение № 8427 от 31.07.2006 г. по адм.д.№ 10763 от 2005 г. на ВАС не може да обуслови допускане на касационно обжалване по настоящото дело, тъй като основание за допускане на касация по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е само противоречивото решаване на даден правен въпрос от гражданските, но не и от административните съдилища, тъй като функция и право на ВКС е да уеднаквява практиката само по граждански, но не и по административни дела. В този смисъл е и задължителното за страните и съдилищата в страната Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, т.3.
11. Решение № 1985 от 17.10.2005 г. по гр.д.№ 1075 от 2005 г. на ВКС, Четвърто г.о. касае задължението на въззивния съд по чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ да установи правилно фактите и да прецени тези факти и всички събрани по делото доказателства от гледище на закона. Това решение също е неотносимо към процесния случай, при който делото се развива по реда на новия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., в който има съществена разлика в правната уредба на въззивното производство с ГПК /отм./- съгласно чл.269 от ГПК в решението си въззивният съд е длъжен да разгледа и обсъди не всички факти, обстоятелства, доказателства и възражения на страните, а само тези от тях, по отношение на които във въззивната жалба има конкретни оплаквания, а служебно- само тези от тях, които касаят валидността и допустимостта на решението.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, когато по конкретния спор няма приложима правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС, или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на дадена правна норма. Действително, в конкретния случай касаторите са поискали тълкуването на нови правни норми: чл.176, ал.3 от ГПК относно това, следва ли въззивният съд да приеме за доказани факти, за които страната, която е била задължена да отговори на поставени й въпроси, не е дала отговор и чл.146 от ГПК относно това, дали представлява съществено процесуално нарушение липсата на указания за доказателствената тежест в доклада на съдията:
Първият от въпросите /за тълкуването и прилагането на чл.176, ал.3 от ГПК/ обаче не може да обуслови допускане на касационно обжалване на решението на Смолянския окръжен съд по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по две съображения: На първо място, този въпрос не е свързан с празнота в закона или с тълкуване на неясна правна норма, нито с липса на съдебна практика по него /има ясна и последователна съдебна практика по въпроса за тълкуването и приложението на разпоредбата на чл.114, ал.3 от ГПК /отм./, която почти дословно е възпроизведена в чл.176, ал.3 от новия ГПК/. На второ място, произнасянето по въпроса как следва да се тълкува нормата на чл.176, ал.3 от ГПК не е от значение за правилността на решението по конкретното дело, по което въобще не се поставя въпроса за приложението на чл.176, ал.3 от ГПК: Поставеният по реда на чл.176 от ГПК въпрос на ищеца Р. Л. касае установяване на факта, че фактическата власт върху целия имот, сега с площ от 660 кв.м., е била предадена от ищеца на ответниците /касатори в настоящото производство/ още при продажбата на 323 кв.м. от имота през 1979 г. В писмения си отговор от 18.09.2009 г. ищецът е дал индиректен отговор на този въпрос /в този смисъл е стр.4, абзац 1 от отговора/, поради което в случая въобще не може да се говори за приложение на чл.176, ал.3 от ГПК, поради което й тълкуването на тази норма не е от значение за правилността на решаващите изводи на съда по конкретното дело.
Вторият въпрос затова, дали е съществено процесуално нарушение непосочването в доклада по чл.146 от ГПК чия е доказателствената тежест за всяко едно от твърдените от страните конкретни факти и обстоятелства, също не може да обуслови допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като не се касае за неясна или непълна правна норма, която да се нуждае от тълкуване. Още повече, че в конкретния случай тълкуването на тази правна норма и отговорът на поставения въпрос въобще не е от значение за изхода на делото, тъй като по него въззивният съд въобще не е следвало да се произнася и съответно правилно не се е произнесъл- съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе само по посочените във въззивната жалба конкретни твърдения за неправилност на първоинстанционното решение, а във въззивната жалба вх.№ 1910 от 23.12.2009 г., по която е било образувано в.гр.д.№ 59 от 2010 г. на Смолянския окръжен съд, липсва твърдение за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение при изготвяне на доклада му по чл.146 от ГПК.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на А. А. М. и К. А. М. срещу решение № 65 от 12.04.2010 г. по в.гр.д.№ 59 от 2010 г. на Смолянския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.