О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
гр.София, 02.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1147/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Т. В. Н. и М. Й. М. от[населено място] против решение от 27.04.2010 год. по гр.дело № 9884/2009 год. на С. градски съд, с което е обезсилено решение от 15.05.2009 год. по гр.дело № 15819/2007 год. на С. районен съд, в частта, с която е признато по отношение на Т. В. Н. правото на собственост на Е. Р. Г., Р. Г. Г. и А. М. Р., всички от[населено място], върху реална част от 230 кв.м. по буквите Е-Д-Б-В-З-Ж по скица на л.19 по делото на СРС, от УПИ ІІ-97 кв.17 м.в.з.”Б.”, по плана на[населено място], целият от 1400 кв.м. и производството в тази част е прекратено.
Касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото считат, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС в цитираните съдебни актове, които са и противоречиви помежду си, а създаването на единна съдебна практика по тълкуването на процесуалната норма е от значение за точното прилагане на закона.
Ответниците по касационната жалба Е. Р. Г., Р. Г. Г.-Г. и А. М. Р., всички от[населено място], изразяват становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят да им бъдат присъдени разноските за настоящето производство.
Касационният съд обсъди доводите на касаторите и констатира следното:
Касационната жалба на М. Й. М., респ. и изложението към нея, на основание чл.284, ал.3, т.1 ГПК са недопустими и следва да се оставят без разглеждане по следните съображения: по иска на Е. и Р. Г. и А. Р. срещу Т. Н. с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и предмет-установяване на право на собственост върху недвижим имот, е образувано исково производство под № 15819/2007 год. на СРС. В хода на исковото производство ищците са поискали с молба и препис от исковата молба и доказателствата конституиране на нов ответник – М. Й. М., която е конституирана в качеството й на втори ответник в съдебно заседание на 22.10.2008 год. в СРС. Срещу двамата ответника е постановено решение, на 15.05.2009 год. и е признато за установено по иска, с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./, че ищците са собственици на реална част от недвижим имот, с площ 230 кв.м. по букви Е-Д-Б-В-З-Ж на скицата на л.19 от делото, попадаща в УПИ ІІ097 от кв.17 м.в.з.”Б.” по плана на[населено място]-Б., целият с площ от 1400 кв.м.
Първоинстанционното решение е обжалвано само от ответника Т. В. Н.. Ответницата М. М. не е обжалвала решението на С. районен съд. В образуваното въззивно производство по въззивната жалба на Т. Н. е постановено въззивно решение, в което съдът е констатирал, че той не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск за собственост. В образуваното административно производство по реда на ЗСПЗЗ, в което е заявено за възстановяване собствеността върху земеделски имот бивша собственост на М. Д., Т. Н. е представлявал своята майка М. М., по пълномощие и тя е единствено лицето, регламентиращо се с възстановени права върху земеделски имот, като наследник на М. Д., затова съдът е приел, че в уважената част първоинстанционното решение срещу Т. Н., имащ само качеството на пълномощник в производството по възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ е недопустимо, затова го обезсилил и прекратил делото в тази част.
Първоинстанционното решение, касаещо частта, с която установителният иск за собственост е уважен срещу М. М. е влязло в сила, защото не е обжалвано от нея, което налага извода, че постъпилата касационна жалба срещу влязъл в сила съдебен акт на първоинстанционния съд е недопустима и следва да се остави без разглеждане, обстоятелство, което касае и изложението към нея, заявено по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. касационното производство по чл.288 ГПК.
По отношение на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение, по отношение на Т. Н., касационният съд счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, по следните съображения: доводът за неправилно приложение на процесуалната норма на чл.117, ал.4 ГПК/отм./ е недопустим за обсъждане, защото изразява защита на чужди процесуални права. Както въззивната жалба, така и касационната жалба е подадена от Т. Н. на лично основание, а не като пълномощник на своята майка М. М., каквото качество е заявил в производството пред ОСЗГ. Нещо повече, от цитираната съдебна практика само едно от решенията предлага тълкуване на чл.117, ал.4 ГПК/отм./, което разрешение е различно, защото останалата съдебна практика обсъжда друга хипотеза на процесуалната норма, а именно – чл.117, ал.1 ГПК/отм./ – замяната на страните, какъвто не е конкретният случай, защото М. М. е привлечена, като втори ответник, наред с първоначалния. Тъй като новоконституираният втори ответник по установителния иск за собственост не е обжалвал първоинстанционното решение, влязло в сила за него, то недопустими са защитните доводи на касатора Н., поради преклудиране на процесуалната възможност за това, с влизане в сила на решението, по отношение на нея.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. постави в тежест на касатора Т. Н. направените от ответниците разноски, в размер на 200н лева, съгласно договор за правна помощ и съдействие от 09.08.2010 год., затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. Й. М. от[населено място], с вх.№ 43828/14.06.2010 год., по която е образувано касационно производство по чл.288 ГПК срещу влязло в сила решение от 15.05.2009 год. по гр.дело № 15819/2007 год. на С. районен съд, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази част.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 27.04.2010 год. по гр.дело № 9884/2009 год. на С. градски съд, по касационната жалба на Т. В. Н. от[населено място], с вх.№ 43828/14.06.2010 год.
ОСЪЖДА Т. В. Н. да заплати на Е. Р. Г., Р. Г. Г.-Г. и А. М. Р., всички от[населено място] разноските за настоящето производство, в размер на 200 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта, с която касационната жалба на М. Й. М. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС на РБ, в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е обжалвано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: