3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
гр. София, 20.02.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и петнадесети година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2131 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Н. Т. срещу определение от 03.06.2014г. по в.ч.гр.д. № 171/2014г. на Окръжен съд – Монтана, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Н. М. Т., И. Г. Т. и Г. И. Д. срещу разпореждане от 24.04.2014г. по гр.д. № 428/2013г. на Монтански районен съд.
В частната жалба са изложени твърдения, че по делото е представено пълномощното на М. Н. Т. като баща на Н. М. Т. и неговата съпруга, въз основа на което е преподписал договора за кредит, сключен с банката – ответник, и в което е посочено, че е валидно и пред съда, както и до окончателното изпълнение на възложената задача.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
С разпореждане от 24.10.2014г. настоящият състав, след като е констатирал, че частната жалба е подадена от лице, което не е страна в производство, както и че частният жалбоподател е извършвал по делото процесуални действия в качеството си на пълномощник на Н. М. Т., И. Г. Т. и Г. И. Д., без да е представено пълномощно да представлява тези лица пред съд и без да са представени доказателства, че пълномощникът е от кръга на лицата по чл.32 ГПК, е оставил на основание чл.101 ГПК частната жалба без движение и е указал на частния жалбоподател в едноседмичен срок от съобщението да посочи в какво качество е подал частната жалба и, ако е подал същата в качеството си на пълномощник на страни по делото, да представи пълномощно, с което е упълномощен да ги представлява пред съда, както и доказателства, че е от кръга на лицата по чл.32 ГПК.
Указанията са съобщени на частния жалбоподател на 03.11.2014г., като му е връчен и препис от разпореждането на съда.
С молба от 05.11.2014г. частният жалбоподател е посочил, че действа като законен представител съгласно чл.32 ГПК и пълномощно рег. № 0192087 от 2010г. и представя удостоверение за родствени връзки с Н. М. Т., както и пълномощно от И. Г. Т. и Н. М. Т., което е валидно до окончателното изпълнение на възложената задача пред всички институции в България, включително и съда.
С разпореждане от 29.12.2014г. настоящият състав чрез съдията-докладчик, като е приел, че представеното пълномощно не дава право на процесуално представителство, на основание чл.101 ГПК е указал на частните жалбоподатели в едноседмичен срок да потвърдят подадената от тяхно име без представителна власт частна жалба срещу определението на Окръжен съд – Монтана.
С молба от 19.01.2015г. Н. М. Т. и И. Г. Т. са заявили, че поддържат изцяло подадената от пълномощника им М. Н. Т. частна жалба срещу определение от 03.06.2014г. по в.ч.гр.д. № 171/2014г. на Окръжен съд – Монтана.
С оглед на това настоящият състав приема, че е сезиран с частна жалба, която е редовна и следва да бъде разгледана по същество.
Въззивният съд е бил сезиран с частна жалба, подадена от Н. М. Т., И. Г. Т. и Г. И. Д. чрез пълномощника им М. Н. срещу разпореждане от 24.04.2014г. по гр.д. № 70428/2013г. на РС Монтана, с което е оставено без уважение искането им за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по делото решение.
С обжалваното определение въззивният съд е оставил частната жалба без разглеждане, като е приел, че с представеното по делото пълномощно пълномощникът М. Т., подал частната жалба, не е упълномощен да осъществява процесуално представителство, а освен това съгласно разпоредбата на чл.32, т.2 ГПК при изрично упълномощаване е могъл да представлява само сина си Н. М..
Въззивното определение е обжалвано само от Н. М. Т. и И. Г. Т., поради което предмет на настоящото производство е само определението в частта, с която е оставена без разглеждане частната въззивна жалба на тези страни.
Обжалваното определение е неправилно.
Частната жалба, с която е сезиран въззивният съд, е била нередовна, тъй като е била подадена от пълномощник, без да е представено пълномощно за процесуално представителство и доказателства, че пълномощникът е от кръга на лицата по чл.32 ГПК. Поради това въззивният съд е бил длъжен на основание чл.101 ГПК да даде на частните жалбоподатели указания за отстраняване на констатираната нередовност и да определи срок за това. Като не е изпълнил вмененото му с тази разпоредба задължение, а направо е оставил частната жалба без разглеждане, въззивният съд е извършил нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на постановеното определение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 03.06.2014г. по в.ч.гр.д. № 171/2014г. на Окръжен съд – Монтана, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Н. М. Т. и И. Г. Т. частна жалба срещу разпореждане от 24.04.2014г. по гр.д. № 428/2013г. на Монтански районен съд.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Монтана за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената частна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: