1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
гр. София, 20.04.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 644 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ищците М. Василева К. и К. И. К., двамата от [населено място], чрез процесуален представител адв. И. Д. и ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. Б. срещу решение № 237 от 17.02.2011г. по в. гр. дело № 2561/2010г. на Пловдивски окръжен съд, 5 граждански състав.
Касаторите – ищци обжалват въззивния съдебен акт в частта, с която след частична отмяна на решение № 124 от 19.02.2010г. по гр. дело № 396/2008г. на Карловски районен съд, 2 граждански състав, са отхвърлени исковете на М. Василева К. и К. И. К. срещу [фирма], [населено място] за присъждане на сумата 8 579,90 лв. – обезщетение за причинени на обектите по договор за наем от 04.03.2004г. вреди, и на сумата 1 438,93 лв. – законна лихва за периода от 06.08.2008г. до 30.09.2008г., и на сумата 736,83 лв. – разноски по делото, и са осъдени да заплатят на ответното дружество разноски в размер 530,22 лв. Правят оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната от тях част поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Допускането на касационно обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос относно отговорността на наемателя за вредите през време на ползване на вещта в противоречие с практиката на ВКС – решение № 233/30.04.1995г., решение № 2061/28.08.1957г. по гр. д. № 5798/1957г., ВС, IV г. о., решение № 107/12.02.2009г. по гр. д. № 4787/2007г., ВКС, III г. о., определение № 164/22.2008г. по т. д. № 616/2008г., ВКС, II т. о., решение по В. № 73/2000г., решение по гр. д. № 630/1994г., ВКС, 5-членен състав.
Ответникът оспорва касационната жалба на ищците и прави възражение за липса на сочените от касаторите – ищци основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касаторът – ответник обжалва решението в частта, с която е потвърден първоинстанционния съдебен акт в частта, с която [фирма], [населено място] е осъден да заплати на М. Василева К. и К. И. К. сумата 3 000 лв. – неизплатен наем за периода м. март – м. юли 2008г., дължими за ползването на подробно описан недвижим имот търговски обект кафе – аператив „Илмор“ № 2 и кафе аператив „Частен клуб Илмор“ в [населено място] на основание договор за наем, сключен на 04.03.2004г., и сумата 2 202 лв. – неустойка върху неизплатения наем за периода м. март – м. юли 2008г. Прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната от него част поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Релевира дводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос „от кой момент договорът за наем се счита прекратен“ в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 155/13.10.2010г. по т. д. № 1113/2009г. на ВКС, II т. о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационните жалби са процесуално недопустими съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. Съобразно посочената императивна разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Обжалваното решение е въззивно и с него съдът е отхвърлил предявените от М. Василева К. и К. И. К. срещу [фирма], [населено място] искове за сумата 8 579,90 лв. – обезщетение за причинени на обектите по договор за наем от 04.03.2004г. вреди, и на сумата 1 438,93 лв. – законна лихва за периода от 06.08.2008г. до 30.09.2008г., и е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищците сумата 3 000 лв. – неизплатен наем за периода м. март – м. юли 2008г. и сумата 2 202 лв. – неустойка върху неизплатения наем за периода м. март – м. юли 2008г. В настоящия случай се касае за търговско дело – искове по търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ – договор за наем на търговски обекти кафе – аператив „Илмор” № 2 и кафе – аператив „Частен клуб Илмор”. Всеки от предявените искове е под определения минимален размер за касационно обжалване 10 000 лв., предвид допуснатото в първоинстанционното производство изменение на исковете по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК с определение от 05.10.2009г. Касационните жалби са подадени съответно на 06.04.2011г. /от ищците/ и на 22.03.2011г. /от ответника/, поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на страните не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби на М. Василева К. и К. И. К., двамата от [населено място] и [фирма], [населено място] срещу решение № 237 от 17.02.2011г. по в. гр. дело № 2561/2010г. на Пловдивски окръжен съд, 5 граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.