2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
София, 22.01.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5839/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. Г., М. Х. В., С. Х. В. и П. Х. В., всички от [населено място], подадена от пълномощника им адвокат Е. П., срещу решение №286 от 31.05.2013 г. по гр. дело №417/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение №1 от 02.01.2013 г. по гр. дело №571/2011 г. на Хасковския окръжен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на касаторите срещу В. М. Б. с правно основание чл.45 ЗЗД за присъждане на всеки един от тях по 150 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им Х. В. Г.. В. съд е приел, че доказателствената тежест за установяването на непозволеното увреждане е за ищците. Въпреки указанията на първоинстанционния съд с доклада по чл. 146 от ГПК, и при дадената им изрична възможност, те не са ангажирали никакви доказателства за това, че има пряка причинна връзка между поведението на ответника и смъртта на наследодателя им. Окръжният съд е допуснал исканите от тях доказателства в тази насока /назначена е съдебно-медицинска експертиза и им е дадена възможност да сочат гласни доказателства/, но те не са ги събрали без уважителна причина, поради което тези обстоятелства следва да се приемат за недоказани.
Ответникът по касационната жалба В. М. Б., [населено място], не е заявил становище.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за това длъжен ли е съдът при определяне обезщетението за неимуществени вреди да вземе предвид всички обстоятелства, който обуславят вредите и дали съдът е бил длъжен да допусне поисканата съдебномедицинска експертиза за установяване на обстоятелството, че от причинената средна телесна повреда на наследодателя им е последвала смъртта му. Твърди се, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС като са посочени ППВС №7/58 г. и ППВС №9/66 г., а вторият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №286 от 31.05.2013 год. по гр. дело №417/2013 г. на Пловдивския апелативен съд Повдигнатите от касатора въпроси не обуславят крайното решение. Това е така, защото въззивният съд е приел, че няма деликт и не е обсъждал обстоятелствата във връзка с определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдебномедицинската експертиза за установяване на причинната връзка между увреждането и деянието на ответника е допусната по искане на ищците, но е заличена впоследствие поради невнасяне на определения депозит.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №286 от 31.05.2013 г. по гр. дело №417/2013 г. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.