О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
[населено място],22.02.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на тринадесети февруари,през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 278/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 199/14.11.2016 год. по ч.т.д.№268/2016 год. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 432 /08.08.2016 год. по т.д.№ 34/2016 год. на Ловешки окръжен съд.С потвърденото определение е прекратено производството по предявен от жалбоподателя против [община] иск, с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД, „за обявяване за окончателен предварителен договор за продажба на 10 000 бр. акции от капитала на [фирма], собственост на [община],с продавач [община] и купувач [фирма] , при единична цена 19,30 лева или общо за сумата от 193 000 лева. Жалбоподателят оспорва допустимостта на въззивното определение, предвид произнасяне на въззивния съд по допустимостта на непредявен иск,в евентуалност – като неправилно, предвид обосноваване недопустимост на иска с приложение на материалноправния институт на давността, предпоставящо произнасяне по съществото на спора. Страната твърди изначална неяснота на мотивите относно това, в какво конкретно се е състояла нередовността на исковата молба, както и несъобразяването на съда с направеното уточнение,досежно материализиране на предварителния договор за покупко-продажба,чието обявяване за окончателен се претендира, в чл.10 от сключения договор от 15.09.1999 год., различен от така сключения приватизационен договор .
Ответната страна – [община] – оспорва частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационно обжалване. Единственият формулиран въпрос ответната страна счита неотносим към решаващите мотиви на въззивното определение, при липса изобщо и на спор между страните,относно подведомствеността на спора, с оглед гражданскоправния му характер – за разглеждане по гражданскоправен съдебен, а не по административен ред.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден,подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване , настоящият състав съобрази следното:
Още с исковата молба ищецът е посочил, че съгласно чл.10 от сключения приватизационен договор от 15.09.1999 год., в право на купувача е предоставено изкупуването на заделените за лицата по чл.5 ал.2 от ЗППДОбП акции от капитала на [фирма],а именно – 10 000 бр.акции, при цена на брой акция – 19,30 лева или при обща продажна цена от 19 300 лева. Последните се сочат да съставляват 20 % от капитала на [фирма],като принадлежността на акциите, съставляващи 51 % от капитала / предмет на приватизационни договори от 15.09.1999 год. и 19.03.1999 год. / се сочи предмет на съдебни спорове. Изрично е уточнено, че самата клауза на чл.10 от приватизационния договор от 15.09.1999 год. се счита от ищеца за самостоятелен по характер предварителен договор за покупко-продажба на акции, като с отмяната на ЗППДОбП и в срока по пар.17 ал.4 от ПЗР на ЗПСПК дружеството е предявило искането за изкупуване на останалите, непридобити от лицата по чл.5 ал.2 от ЗППДОбП акции. По това искане, обаче, ищецът твърди , че няма окончателно насрещно волеизявление на притежателя им – [община]. С разпореждане № 189/01.04.2016 год. Окръжен съд – Ловеч е оставил без движение исковата молба, с указание за отстраняване на нередовности,а именно : конкретизиране петитума на иска,чрез конкретизиране на предварителния договор по дата, страни и условия,с изписване на текста му,подлежащ на възпроизвеждане в съдебния акт, както и представяне на доказателство за платена по същия държавна такса.В изпълнение на указанията,ищецът на практика е предложил възможно съдържание на предварителен договор,в съответствие с първоначално формулирания петитум, изчерпващо както съществени / предмет и цена / , така и несъществени елементи на договор за продажба на акции. Ответникът е оспорил редовността на исковата молба, вкл. с направеното уточнение, като твърди, че ищецът въвежда противоречиви твърдения: от една страна – за сключен предварителен договор за покупко-продажба на акции,съгласно чл.10 от приватизационния договор, подлежащ на обявяване за окончателен, поради несъгласието на ответника да го сключи, а от друга – за неизпълнение на облигационно задължение на [община], поето с чл.10 от приватизационния договор. Възражението е направено с оглед реда за разглеждане на делото – евентуално по реда за търговски спорове,съгласно чл. 365 т.2 от ГПК. Ответникът противопоставя и възражение за погасяването на иска по давност. С разпореждане № 404 от 06.07.2016 год. първоинстанционният съд отново е оставил производството без движение и указал на ищеца да конкретизира петитума на предварителния договор – кои разпоредби, на кой от двата договора – от 19.03.1999 год. и 15.09.1999 год. визира и при какви обективни и субективни предели сезира съда , съответно кои са условията на договора, които следва да се възпроизведат без отклонение в останалите части от текста по един от представените с исковата молба договори. С молба от 27.07.2016 год. ищецът е оттеглил предложения с предходното уточнение проект на договор и на практика преповторил изложението на исковата молба – чл.10 от договора от 15.09.1999 год. като имащ достатъчно,според страната ,в индивидуализацията на съществените елементи на покупко-продажбата на акции, съдържание : 10 000 бр.акции, съставляващи 20 % от капитала на [фирма] /определяем предмет, като препращащ към броя акции, останали неусвоени от лицата по чл.5 ал.2 от ЗППДОбП и заделени за удовлетворяване на реституционни претенции /, с цена, съгласно чл.3 от договора от 15.09.1999 год., а именно – 19,30 лв. за една акции или при обща продажна цена от 19 300 лева, като достигната при преговорите за продажба на акциите, съставляващи 22 % от капитала на дружеството – на 10.08.1999 год., към която самият чл.10 от договора от 15.09.1999 год. препраща. Изрично е подчертано, че характер на предварителен договор страната визира в съдържанието на чл.10 от приватизационния договор от 15.09.1999 година, сключен между страни, идентични с конституираните по спора страни.
С определение № 432/08.08.2016 год. , Ловешки окръжен съд е счел, че нередовността на исковата молба не е отстранена, тъй като не са посочени „ субективни и обективни предели на претенцията в петитум, няма яснота относно параметрите на иска по чл.19 ал.3 ЗЗД , а такива не могат да се извлекат от договора от 15.09.1999 година„. Кумулативно е съобразил, че с оглед конкретизацията на иска в съответствие с чл.10 от същия договор, следва да се има предвид формирана решаваща сила на мотивите на приложени по делото съдебни решения, относно вида на договора от 15.09.1999 год., като приватизационен договор.Цитирани са 4 бр. решения, по 3 от които страна не е ищеца, нито ответника, а [фирма] и [фирма], а четвъртото – решение № 109 по гр.д.№ 115/2003 год. на Ловешки окръжен съд – е удостоверено като отменено, с решение № 212 от 08.01.2009 год. на Апелативен съд Велико Търново, вместо което са отхвърлени предявените от [община] против [фирма] искове за приемане за установено,че сключените помежду им,на 19.03.1999год. и 15.09.1999 год. приватизационни договори са развалени извънсъдебно, както и предявените в евентуалност искове по чл.87 ал.1 ЗЗД, за развалянето им по съдебен ред.С оглед посочването на чл.10 от договора от 15.09.1999 год., първоинстанционният съд е счел, че се касае до иск, насочен към правната сфера на трето лице – [фирма] /?/ , което не е конституирано като надлежна страна по спора,въпреки че акциите – предмет на покупко-продажба са притежание на [община]. На последно място съдът се е позовал и на погасяване иска по давност.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение , с мотива, че не се касае за уточнен петитум на исковата молба, тъй като се претендира обявяване за окончателен на приватизационен, а не на предварителен договор за покупко-продажба на акции.В мотивите, обаче, е съобразено именно уточнението на съдържанието на предварителния договор, като инкорпорирано в чл.10 от сключения на 15.09.1999 год. приватизационен договор.Изрично е посочено,че възражението за погасителна давност,като материалноправно, е относимо към произнасянето по съществото на спора, но е отчетено, че и без това основание, недопустимостта на иска е констатирана , т.е. че несподеляне обратното становище на Ловешкия окръжен съд не е от естество да обоснове различен правен резултат.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал въпрос, ясно изводим от същото, макар и непоставен във въпросителна форма,в следния смисъл – дали произнасянето по материалноправния въпрос за давността е относимо към произнасянето по същество на спора или към проверката на редовността на исковата молба – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради противоречие с реш.№ 204 по гр.д.№ 1196/2005 год. на ІІ г.о. на ВКС,както и по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с реш.№ 72 по гр.д.№ 443/2011год. на ІV г.о. на ВКС. Формулиран е и конкретния въпрос, обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК: Има ли дружеството – купувач по приватизационен договор право да търси съдебна защита при законово / съгласно ЗППДОбП / ,а в случая и договорно / договор от 15.09.1999 год./ право, при отказ на продавача да продаде останалите,непридобити от лицата по чл.5 ал.2 и чл.18 от ЗППДОбП /отм./ акции от капитала на приватизираното дружество или този отказ подлежи на административен контрол ? В изложението се твърди и недопустимост на въззивното определение, поради произнасяне по непредявен от страната иск : по обявяване за окончателен на целия приватизационен договор, а не на клаузата на чл.10 от същия, като самостоятелен предварителен договор за покупко-продажба на акции,различни от тези по приватизационния договор. В тази насока се сочи противоречие на въззивното определение с опр.№ 374 по ч.гр.д.№ 314/ 2011 год. на ІІ г.о. на ВКС и решение № 4 по т.д.№ 913 / 2010 г. на І т.о. на ВКС.
Първият от поставените въпроси не покрива изискването за правен, съгласно указанията в т.1 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.Въззивният съд изрично е посочил, че не споделя мотивите на първоинстанционния, за преценка недопустимост на иска, предвид изтекла погасителна давност за предявяването му, но е съобразил, че при наличието на други решаващи мотиви за недопустимост на иска, последното не е от естество да промени правния резултат.Следователно, въззивното определение за потвърждаване недопустимостта на иска не е основано на изтекла погасителна давност за предявяването му. Непокриването на общия селективен критерий изключва необходимостта от коментар на сочените допълнителни такива.
Не удовлетворява изискването за правен и втория поставен въпрос.Същият изобщо не е формулиран с релевантно, спрямо правното основание на предявения иск,съдържание – за допустимо средство за защита именно чрез иск по чл.19 ал.3 ЗЗД, а не изобщо – за допустима гражданскоправна съдебна защита,каквато въззивният съд не е отрекъл изобщо, вместо приложим административен ред за контрол. Произнасянето му е сведено до това,че като инкорпорирана в съдържанието на приватизационен договор, клаузата на чл.10 от същия не е отчетена със съдържание на самостоятелен договор / мотиви за което, обаче, съдът дължи при произнасяне по същество /, а обявяване за окончателен на приватизационен договор е недопустимо, което се свежда до извода, че приватизационен договор не може да бъде сключен като предварителен. Това съждение, обаче, нелогично е отнесено към нередовност на исковата молба – липса на петитум – чл.128 ал.1 т.5 ГПК. Следователно въпросът е неотносим към решаващия мотив на въззивното определение и като такъв не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК.
Отделно е необоснован в случая и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съобразно задължителните указания в т.4 на ТР №1/2010 г. по т.д. №1 / 2009 г. на ОСГТК на ВКС.Хипотезата предпоставя посочване на непълна, неясна или противоречива правна норма, чието тълкуване е предпоставило противоречива съдебна практика, съответно цитирана , или посочване на предпоставки за преодоляване на създадена, иначе непротиворечива, съдебна практика по тълкуването й, с оглед промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Дори да би бил конкретизиран до правното основание на предявения иск,отговорът на поставения въпрос предпоставя съобразяване на конкретната договорна разпоредба / чл.10 на договора от 15.09.1999 год./ , а това обуславя фактологичния му, изводим от конкретиката на спора,характер, който изключва общоприложим, еднозначен отговор във всички фактически състави на договорено изкупуване на акции от капитала на приватизирано дружество, останали непридобити от лицата по чл.5 ал.2 и чл.18 от ЗППДОбП / отм./.
Недопустимостта на съдебния акт е порок, за който съдът следи служебно и допускане на касационното обжалване в която хипотеза не предпоставя обосноваване на допълнителен селективен критерий. В настоящия случай, обаче, според аспектите на произнасяне визирани от касатора, не се касае за недопустимо, а за неправилно произнасяне на въззивния съд, доколкото обстоятелства,относими към проверка за основателност на предявения иск – дали клаузата на чл.10 от договора от 15.09.1999 год. / вкл. с препращащото й към други клаузи на договора, досежно определяне съществени елементи на продажбата – предмет и цена /, вкл. с оглед спецификата във фактическия състав на приватизационната продажба,инкорпорира валиден предварителен договор за покупко – продажба на акции от капитала на [фирма] – са съобразени като относими към липса на надлежен петитум на иска. Няма отношение към последното – достатъчно за което е твърдение на страната,кои волеизявления / в случая договарянето на чл.10 от договора от 15.09.1999 год./ намира, че материализират такъв договор – съждението,че приватизационен договор, вкл. самостоятелни клаузи от същия, не може да бъде сключен като предварителен, респ. да бъде предмет на иск за обявяване за окончателен.Касаторът, обаче, не е формулирал въпрос относно предпоставките за нередовност на искова молба и конкретно – по приложението на чл.127 ал.1 т.5 ГПК,относно съдържанието, което исковата молба следва да има, за обосноваването на надлежен петитум на иска.
Действително, първоинстанционният съд е прекратил производство по иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД, за обявяване за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на акции от капитала на [фирма], вместо на [фирма] , двукратно възпроизведено и в мотивите.В същите ,обаче, е сочил и предмет на продажбата акции от капитала на действително посочения от ищеца правен субект. Видно от последното , а и от мотива за ненадлежно конституирана страна по делото – [фирма] , чиято правна сфера съдът приема за засегната с твърдения от ищеца предварителен договор,не може да се приеме,че се касае за подмяна предмета на произнасяне и оттук за недопустимост на същото, а че е налице очевидна фактическа грешка, доколкото няма съмнение, че визирания предмет на покупко-продажба са именно акции от капитала на [фирма], твърдени като собственост на [община].
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 199/ 14.11.2016 год. по ч.т.д.№ 268/2016 год. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :