ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 96
София, 22.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
ч.гр.дело № 618/2017 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Д. Д. Ж. от [населено място], чрез пълномощника му адв. П. Г. срещу определение № 47 от 17.01.2017г., постановено по в.ч.гр.дело № 11/2017 г. на Окръжен съд-Габрово, с което е потвърдено разпореждане № 5122/19.12.2016г., постановено по гр.д. №2458/2016г. на РС-Габрово, с което е прекратено производството по делото поради неизпълнение на дадени от съда указания довнасяне на държавна такса.
В жалбата се правят оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Твърди се, че неправилно е определен размерът на дължимата държавна такса по предявения от него иск.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто гражданско отделение след като взе предвид данните по делото, приема че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
От данните по делото се установява следното:
Производството пред РС-Габрово е образувано по искова молба на Д. Д. Ж., с която е предявен срещу Л. К. И. иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване на окончателен на сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на МПС. С определение №4623 от 17.11.2016г., на основание чл.70, ал.1, във вр. с чл.69, ал.1, т.4, предл.1 от ГПК, районният съд е определил цената на предявения иск в размер на 6000 лв. /какъвто е размерът на договорената с предварителния договор цена на автомобила/, а не както е посочено от ищеца 850 лв. /каквато е определената от застрахователната компания застрахователна стойност на автомобила/ и е указал на ищеца в едноседмичен срок да довнесе допълнително държавна такса в размер на 190 лв. над вече внесените 50 лв., като го е предупредил, че в случай на неизпълнение делото ще бъде прекратено, а исковата молба-върната. В дадения срок е постъпило от ищеца становище с вх.№9357/21.11.2016г., в което се твърди, че цената на предявения иск е правилно определена от съда, но с оглед разпоредбата на чл.71, ал.2, във вр. с чл.69, ал.1, т.4 ГПК дължимата държавна такса следва да се определи върху една четвърт от цената на иска, или в случая-60 лв., като е приложена и квитанция за внесени допълнително 10 лв. по сметката на съда. С определение №4779 от 25.11.2016г. РС-Габрово е оставил без уважение възражението на ищеца относно начина на изчисляване на държавната такса, като отново е оставил исковата молба без движение и е дал указания за довнасяне на още 180 лв. върху вече внесените от ищеца общо 60 лв. В дадения му срок Ж. не е изпълнил дадените указания, поради което райнният съд е постановил обжалваното определение, с което е върнал исковата му молба и е прекратил производството по делото.
За да потвърди първоинстанционното определение като правилно и законосъобразно, въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл.71, ал.2 ГПК въвежда изключение от общото правило на чл.71, ал.1 ГПК, като предвижда, че когато предмет на делото е право на собственост или други вещни права върху имот, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска. Тази разпоредба, съгласно приетото в Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС, е приложима и към посочените в чл.69, ал.1, т.4 ГПК облигационни искове с предмет договори относно недвижими имоти, но не и към такива с предмет движими вещи.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът сочи основанията за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Счита, че въззивното определение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС по въпроса относно приложимостта на чл.71, ал.2 ГПК към посочените в чл.69, ал.1, т.4 ГПК облигационни искове с предмет договори относно движими вещи. Счита също така, че въпросът за значението на термина „имот“, употребен в чл.69, ал.1, т.4, предл.2 от ГПК е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че сочените основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение не са налице.
Формулираният от касатора въпрос се отнася до определянето на дължимата държавна такса по облигационните искове, предвидени в чл. 69, ал. 1, т. 4, предл. 1 ГПК и отговаря на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не са налице обаче претендираните специални основания за допускане до касационна проверка на обжалваното определение. Разрешението на въззивния съд не противоречи на дадените задължителни указания за тълкуване на закона, обективирани в т. 1 Б на ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В посоченото тълкувателно решение е направен подробен сравнително-правен анализ на разпоредбите на процесуалния закон в редакцията му от 1952 г. и 2008 г. Прието е, че разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ГПК следва да бъде тълкувана корективно с оглед целта на законодателя и да се прилага включително и за всички облигационни искове, при които цената на иска се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, каквото е било предвиденото правило в чл. 55, ал. 1, б. „б“ и „г“ от отменения ГПК. Изрично е посочено, че точната воля на законодателя е била да се запази действалият до отмяната на ГПК от 1952 г. режим на държавните такси не само по исковете за собственост, а и по всички искове, които по отменения ГПК са били таксувани върху една четвърт от данъчната оценка на имота – предмет на иска или на договора. Въведеното изключение за облигационните искове с предмет договори относно недвижими имоти не може да се тълкува разширително. В настоящия случай предмет на делото е обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на движима вещ-лек автомобил. Липсва съмнение и в теорията и практиката, че облигационните искове не попадат в предметния обхват на чл. 71, ал. 2 ГПК, както и че дължимата държавна такса за воденето на делото се дължи върху цената на иска на основание чл. 71, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, предл. 1 ГПК по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор цената на иска се равнява на стойността на договора.
Не е налице и поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по пставения въпрос. Съгласно указанията, дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 КТ са налице тогава, когато разглеждането на повдигнатия от касатора въпрос ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, за да се създаде съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони или за да бъде тя осъвременена. Разпоредбите на чл. 71, ал. 2 вр. чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК са ясни и безпротиворечиви и не е необходимо допълнителното им тълкуване, поради което не е налице и претендираното алтернативно специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното ВКС, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 47 от 17.01.2017г., постановено по в.ч.гр.дело № 11/2017г. на Окръжен съд-Габрово.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.