4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
гр. София, 22.02.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Жанин Силдарева
Членове: Дияна Ценева
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3874/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК. Съгласно чл. 280 от ГПК и т.р. 1-2010-ОСГТК, ВКС проверява 1/дали касационната жалба е редовна и допустима; 2/уточнява и конкретизира въпросите от Изложението за тълкуването на коя правна разпоредба се отнасят и съобразява по всеки от поставените въпроси, кое основание по чл. 280, ал.1,т.1,2 и 3 ГПК се подържа; 3/проверява дали въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси като е извършил тълкуване на съответната разпоредба и дали това е било решаващо за крайния изход на делото; 4/ проверява дали тълкуването на въззивният съд попада в хипотезата на подържаното основание по чл. 280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК, а именно дали е тълкувал правната разпоредба в противоречие със задължително тълкуване на ВКС, евентуално дали нормата се тълкува по различен начин от съдилищата, или нормата е непълна, неясна или противоречива и дали е необходимо изменение на тълкуването и, поради промени в обществените условия и в законодателството.
1.ВКС е сезиран с касационна жалба от ответника К. Г. Г. срещу въззивно решение № 115/ 09.05.2016г., постановено по в.гр.д. 67/2016г. на Добрички окръжен съд. Касационната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК и е подадена от легитимирано лице чрез упълномощен адвокат. Искът е по чл. 75 ЗС и не попада в изключенията на чл. 280, ал.2 ГПК.
2. В Изложението за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят формулира следните въпроси: следва ли да бъдат индивидуализирани в реални граници спорни участъци от недвижими имоти, съобразно действащия план на населеното място; следва ли съдът служебно да събере доказателства за действителното положение на спорните имоти чрез заснемане на действителното им положение; какви следва да бъдат действията на съда по направено възражение, че в производството следва да участват като страни всички съсобственици. Във връзка с доводите в Изложението и правните норми които уреждат такива хипотези, въпросите след уточнението и конкретизацията им, са следните: как се индивидуализират реални части от недвижим имот по иск по чл. 75 от ЗС; има ли значение за иска по чл. 75 ЗС къде минава границата на правото на собственост между два съседни недвижими имоти /по регулационната линия или по кадастралната линия/ и длъжен ли е съдът служебно да изследва този факт; кои са надлежните страни по иска по чл. 75 ЗС. По поставените въпроси се подържа общо наличие на хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
3. Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 75 от ЗС, предявен от Р. Д. срещу К. Г. и С. Г. за предаване на владението върху реални части от два съседни УПИ, индивидуализирани чрез скица на в.л., приподписана от съда. Според съда владението е било нарушено чрез преместване на оградата между два съседни имоти, извършено от ответника К. Г., поради което искът срещу този ответник е основателен, а искът срещу С. Г. е неоснователен, тъй като не се установява тя да е нарушила владението на ищеца. По поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл като е индивидуализирал реалните части от недвижимия имот с помощта на скица на вещо лице, приподписана от съда и е изследвал кадастралния и регулационен статут на двата съседни имоти, поради обстоятелството, че е била отнета фактическата власт от реална част, заключена между кадастралната и регулационната линия на имота. Съдът е приел, че надлежни страни по иска по чл. 75 ЗС са владелецът и нарушителят на владението, а съсобствениците не са страни по иска.
4. Касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като по поставените въпроси има задължителна практика на ВКС и въззивният съд не е допуснал отклонение по тълкуването на съответните разпоредби. С решение 254-10-І ГО е прието, че реална част от УПИ може да се индивидуализира със скица на вещо лице, приподписана от съда, както е направил в случая въззивния съд. С решение 53-15-І ГО е прието, че по владелческия иск, съдът проверява само факта на владението и на нарушението, а документите за правото на собственост се вземат предвид само за установяване на факта на владението. В съгласие с тази практика, въззивният съд е изследвал регулационния и кадастралния статут на двата съседни имоти, тъй като фактическата власт е била отнета върху реална част, заключена между регулационната и кадастралната линия на недвижимия имот. С решение 1029-10-ІІ ГО е прието, че надлежни страни по иска по чл. 75 ЗС са владелецът и лицето, което е нарушило владението- отнело изцяло или частично фактическата власт или ограничило спокойното владение, както и всяко трето лице, което подържа това състояние на нарушение. Въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика, тъй като доколкото въпросът за правото на собственост е ирелевантен в производството по чл. 75 ЗС, то и правното качество на съсобственик е ирелевантно за процесуалната легитимация на страните по делото.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК , тъй като по поставените въпроси има формирана задължителна практика и не е налице хипотезата за необходимо изменение на тълкуването на съответните разпоредби, поради промени в обществените условия и в законодателството.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 115/ 09.05.2016г., постановено по в.гр.д. 67/2016г. на Добрички окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: