О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
гр. София, 22.05.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 3638 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
С определение № 255 от 25.06.2015г. производството по делото е спряно до постановяване на до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 7/2014г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС. Тълкувателното решение е прието в заседание на 17.05.2017г., поради което е налице основание за възобновяване на производството.
Частният жалбоподател Ц. А. Н. обжалва определение № 9149 от 29.04.2015г. постановено по ч.гр.д. № 5464/2015г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу разпореждане от 16.03.2015г. по гр.д. № 47256/2011г. на Софийски районен съд. С последното е оставено без уважение искането за обезсилване по право на решение от 14.01.2014г. постановено по същото дело, с което Софийски районен съд е поставил в дял на Л. А. Х. на основание чл. 349, ал. 2 ГПК описания в решението недвижим имот и я е осъдил да заплати на Ц. А. Н. за уравнение на дяловете сумата 61 500 лв., ведно със законната лихва, в шестмесечен срок от влизане в сила на решението.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определението е неправилно по съображения, че решението е влязло в сила с изтичане на срока за обжалването му, тъй като законът не предвижда възможност за отлагане влизането в сила поради подаване на частни жалби след срока за обжалване.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1/Съществува ли правен институт „ установяване на датата на влизане на решението в сила”; с кой съдебен акт се извършва това т.нар. „установяване” и какъв е характерът на периода от време между изтичането на срока за обжалване на решението и т.нар. „установяване”; 2/ подаването на частна жалба срещу определението за връщане на въззивната жалба като просрочена рефлектира ли върху датата на влизане на решението в сила; 3/ при подадена просрочена въззивна жалба и депозирана частна жалба кога влиза в сила съдебното решение?
С писмен отговор ответникът по частната жалба Л. А. Х., чрез адв. И. С., оспорва същата като твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решение от 14.01.2014г. по гр.д. № 47256/2011г. на Софийски районен съд е извършена съдебна делба като недвижимият имот- апартамент е поставен в дял на Л. А. Х. на основание чл. 349, ал. 2 ГПК и тя е осъдена да заплати на Ц. А. Н. за уравняване на дела в 6-месечен срок от влизане на решението в сила сумата от 61 500 лв., ведно със законната лихва. Решението е обжалвано от Ц. А. Н. с въззивна жалба от 12.03.2014 г. С разпореждане от 19.03.2014 г. жалбата е върната от Софийски районен съд като просрочена. Срещу разпореждането за връщане е подадена частна жалба пред Софийския градски съд, който с определение от 15.09.2014г. я е оставил без уважение. Определението на въззивния съд е влязло в сила на 18.11.2014 г.
С молба от 30.12.2014г. Ц. Н. е поискала от първоинстанционния съд на основание чл.349, ал.6 ГПК да прогласи обезсилване по право на решението за възлагане на апартамента поради неплащане на сумата за уравнение. С определение от 16.03.2015г. първоинстанционният съд е оставил искането без уважение, като е приел, че решението за възлагане е влязло в сила на 18.11.2014г. и към датата на подаване на молбата за обезсилване 30.12.2014г. не е изтекъл предвидения в чл.349, ал.5 ГПК 6-месечен срок за заплащане на уравнението.
С обжалваното определение № 9149 от 28.04.2015г. по ч.гр.д. № 5464/2015г. на Софийски градски съд са потвърдени горните изводи на първата инстанция. Посочено е, че моментът на влизане в сила на решенията е регламентиран в чл.296 ГПК. При обжалване на първоинстанционното решение с подаване на въззивна жалба, съдът проверява дали тя отговаря на изискванията на чл. 262, ал.1 ГПК и ако установи обстоятелства по ал.2, т.1 или т.2 от чл.262 ГПК я връща; постановеното разпореждане може да се обжалва с частна жалба. Следователно, предвидена е процедура за установяване дали жалбата е подадена в срока на обжалване и едва след провеждането й, включително с произнасяне по частната жалба срещу разпореждането за връщане, което да влезе в сила, може да се приеме, че е приключила процедурата по установяване дали жалбата е подадена в срок или не. В настоящия казус процедурата по установяване просрочието на подадената въззивна жалба е приключила на 18.11.2014 г., поради което именно на тази дата решението за възлагане е влязло в сила.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, намира, че такова е налице по правния въпрос, обобщен така: кога влиза в сила съдебното решение, срещу което е подадена жалба, но след изтичане на срока за обжалване – дали влиза в сила с изтичането на срока за обжалване или когато стане необжалваем съдебният акт, с който е върната жалбата като просрочена. Това е въпросът, определящ за изхода на настоящето производство. В Тълкувателно решение по т.д. № 7/2014г., т.7 се прие, че когато решението подлежи на следващ редовен инстанционен контрол /въззивно или касационно обжалване/, но жалба не бъде подадена в срок, то влиза в сила в момента, в който е изтекъл определения в закона срок за обжалване. Това означава, че ако жалбата бъде подадена след изтичане на преклузивния срок, тя се явява недопустима и подлежи на връщане. Доколкото в подобна хипотеза жалбата не поражда суспенсивен ефект /не е пречка решението да влезе в сила/, то и последващото производство по повод обжалване на съдебния акт, с който жалбата се връща, няма отношение към момента, в който решението по същество е влязло в сила – чл. 296, ал. 1, т. 2, предл. първо ГПК.
Обжалваното определение е постановено в противоречие с това разрешение. В случая въззивната жалба на Ц. Н. срещу решението по извършване на делбата е била просрочена. Затова решението е влязло в сила с изтичане на срока за обжалване, а именно на 11.03.2014г., както е посочено в определение от 15.09.2014г. по ч.гр.д. № 9048/2014г. на Софийски градски съд. С оглед на това към 30.12.2014г. когато е подадена молбата по чл. 349, ал.6, пр.2 ГПК шестмесечният срок за изплащане на сумите за уравнение, предвиден в по ал.5 на същата законова разпоредба, е бил изтекъл. Съдът неоснователно е приел, че искането за обезсилване по право е преждевременно.
При тези изводи се налага отмяна на определението на Софийски градски съд и потвърденото с него определение на първата инстанция. Делото следва да се върне на Софийски районен съд за извършване на следващите се действия по чл. 349, ал.6, пр.2 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д. № 3638/2015г. по описа на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд.
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 9149 от 29.04.2015г. постановено по ч.гр.д. № 5464/2015г. на Софийския градски съд.
ОТМЕНЯ посоченото определение, както и потвърденото с него разпореждане от 16.03.2015г. по гр.д. № 47256/2011г. на Софийски районен съд, 52 състав.
Връща делото на Софийски районен съд за извършване на следващите се процесуални действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: