О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
София 24.01.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 813 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. М. М. чрез адв.Н. С. срещу решение № 65 от 19.01.12г.по в.гр.дело № 1744/11г.на Софийски апелативен съд,ГК,4 състав,с което е потвърдено решение № 1615 от 22.03.11г.по гр.дело № 4859/10г.на Софийски градски съд.С него са отхвърлени предявените от същата страна против [фирма] искове с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор,сключен на 26.09.09г. за покупко-продажба на апартамент № ,на етаж от сградата,находяща се в [населено място],район „.”, [улица],вх.,както и за обявяване за окончателен на предварителен договор от същата дата за продажба на парко-място две,находящо се в сутерена на сградата.
В приложеното изложение се визират основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по жалбата [фирма].
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че предявените искове с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД не могат да бъдат успешно проведени,тъй като към настоящият момент дружеството-продавач не е собственик на имота,предмет на сключения с ищеца предварителен договор,съответно не може да му прехвърли права,които не притежава.Изложени са съображения,че ищецът не може да се позове на защитното действие на вписването на исковата молба,предвидено в разпоредбата на чл.114 б.”б”ЗС ,въпреки че придобиването на правото на собственост върху процесния апартамент от „К. ”е било вписано на 1.07.11г.,а исковата молба – на 12.07.10г.,защото наложената от съдебния изпълнител възбрана е била вписана в предходен момент –на 31.03.10г.,а съгласно чл.453 т.2 ГПК на взискателя и на присъединилите се кредитора не могат да се противопоставят решенията по исковите молби,подлежащи на вписване,които не са били вписани преди възбраната.
По релевирания материалноправен въпрос за значението на вписването на исковата молба по чл.19 ал.3 ЗЗД при конкуренция на действието на предходно вписване на възбрана на недвижим имот,предмет на иска по чл.19 ал.3 ЗЗД и извършена след това публична продан на възбранения недвижим имот, е налице непротиворечива практика на съдилищата,която еднозначно приема,че на взискателя не могат да се противопоставят прехвърляне или учредяване на вещни права,които не са били вписани преди налагане на възбраната,както и решения по искови молби,подлежащи на вписване/от която категория е исковата молба по чл.19 ал.3 ЗЗД/,които също не са били вписани преди възбраната.Допустимостта на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК предполага посочване на такава практика,доколкото тя е в смисъл,обратен на приетото с обжалваното решение и след като касаторът се позовава на нея и я сочи.Приложените към изложението решения не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК,тъй като касаят неотносима практика към разглежданата хипотеза за действието на вписването на възбрана и последващо вписване на искова молба по конститутивен иск.При съществуването на съдебна практика и липса на релевирани доводи,че тази практика се нуждае от ново разрешение,което би допринесло за развитие на правото и за точното прилагане на закона,не може да се приеме,че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Въпросът за добросъвестността на третото лице- приобретател „К. ” не е от значение за изхода на спора,поради което по този въпрос не е налице общото основание за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 65 от 19.01.12г.,постановено по гр.дело № 1744/11г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.