О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
София, 24.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 02.12.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1014 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „И. Г. ПЛЮС”Е., гр.София и [фирма], гр.София против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1380 от 18. 06. 2013 год., по т.д.№ 4463/2012 год., с което е потвърдено решението на СГС от 21.08.2012 год., по т.д.№ 4839/2011 год. за отхвърляне на предявените от настоящите касатори, като ищци, срещу [фирма], [населено място] субективно активно съединени искове по чл.29 ЗТР – за установяване нищожност на извършеното вписване под № 201111118191446 по партидата на ответното акционерно дружество в Търговския регистър при АВ и в тяхна тежест е поставена отговорността за деловодните разноски във въззивното производство на същото, в размер на сумата 8 400 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на едновременното наличие на всички предпоставки на чл.280, ал.1, т.1- т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право: 1. „Нищожно ли е вписването в Търговския регистър, извършено въз основа на съдебен акт, постановен извън пределите на правораздавателна власт на съда?”; 2.„Има ли задължение въззивният съд в решението си да обсъди всички доводи и възражения на страните, обективирани във въззивната жалба?”; 3. „Недопустимо ли е извършеното вписване в случаите, в които е вписано обстоятелство, за което длъжностното лице не е сезирано?”; 4. „Валидността на вписване в Търговския регистър предпоставена ли е от валидността на съдебния акт, въз основа на който се извършва вписването?”; 5. „Приложима ли е нормата на чл.253 ГПК в охранителното производство, вземайки предвид разпоредбите на чл. 540 ГПК?” и 6.„ Допустимо ли е по тълкувателен път долустоящият съд да извлича волята на съда, обективирана в тълкувателно решение, като съпоставя приетото от ВКС с правна уредба, появила се след датата на постановяване на тълкувателното решение?”.
Като израз на поддържани по отношение на горепосочените правни въпроси селективни основания по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК са посочени: ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС – по въпрос № 1, № 3 и № 4; по отношение на въпрос № 2 – постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 57 от 02.03.2011 год., по гр.д.№ 1416/2010 год. на ІІІ г.о., № 361 от 14.12.2011 год., по гр.д.№ 771/2010 год. на І г.о.; № 445 от 02.11.2011 год., по гр. д. № 1733/2010 год. на ІV г.о.м № 443 от 25.10.2011 год., по гр.д.№ 166 / 2011 год. на ІV г.о.; по отношение на въпрос № 5 – определение № 139 от 19.03.2009 год., по ч.т.д.№ 74/2009 год., а относно въпрос № 6 – решение № 109 от 26.10.2010 год., по т.д.№ 799/2009 год. на ІІ т.о..
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно конституирана страна в процеса срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение по предявения от касаторите установителен иск по чл.29 ЗТР въззивният съд е споделил, като основан на закона извода на СГС, че доколкото въведеното от ищците твърдение за нищожност на извършеното вписване по партидата на „ОБЩИНСКА Б.”АД, [населено място], касае не самото вписване, извършено след преценката по чл.21 ЗТР от длъжностното лице по регистрация, а постановените от СГС на 18. 11. 2011 год. определения по т.д.№ 4679/2011 год. и по т.д.№ 4675/2011 год., с които на осн. чл.253 ГПК е отменено предходно определение на същия СГС от 15.11.2011 год. по т.д.№ 4679/2011 год. и по т.д.№ 4675 /2011 год., за спиране регистърното производство пред АВ – Търговски регистър, на осн. чл.536, ал.1 ГПК, във вр. с чл.19, ал.5 ЗТР, които нямат пряка връзка с извършената регистрация, то този иск е неоснователен, поради липса на доказателства за твърдяния порок. Изложени са съображения, че в групата на нищожните вписвания в ТР влизат онези, които не отговарят на изискванията за валидност, с оглед компетентността на регистърния орган – дали регистрацията е извършена от надлежно овластено лице и дали същото е действало в пределите на компетентността си. В този см. нищожно би било вписването, осъществено от лице, което не е назначено в АВ по предвидения в ЗТР ред, както и когато макар и извършено от надлежен орган, регистрацията е осъществена извън пределите на неговата компетентност, т.е. по отношение на обстоятелства, което не подлежат на регистрация в ТР при АВ. В разглеждания случай, с оглед фактическите твърдения на ищците въведени в обстоятелствената част на исковата молба, такива обстоятелства отсъстват, поради което предпоставките на закона за прогласяване нищожността на самото вписване, като техническа дейност на регистърния орган, в която е инкорпориран акта за неговото извършване, не са налице.
Що се касае до наличието на процесуална възможност първостепенният съд да подложи на тълкуване постановките в ТР № 1/ 2002 год. на ОСГК на ВКС, то според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, прилагането на задължителните за съдилищата указания, съдържащи се в цитираното тълкувателно решение, вкл. съобразяването им с въведения със ЗТР нов режим на търговска регистрация, е част от същинската правораздавателна дейност на решаващия съд, която не е идентична с тълкуване на съдебен акт по см. на чл.250 ГПК.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение позволят да се приеме, че обуславящо значение за крайния изход на делото по конкретния правен спор притежава единство формулираният от касатора процесуалноправен въпрос № 2. Той, обаче, не е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на ВКС, част от която цитирана от касатора, за да е налице предвиденото в чл.280, ал.1 ГПК селективно основание.
Последователно в практиката си, създадена при уредбата на касационното производство по действащия ГПК, ВКС е поддържал разбирането, че разрешен процесуален въпрос по см. на чл. 280, ал.1 ГПК е налице, както когато съдът се е произнесъл по процесуалните действия, които следва той самият да извърши или по законосъобразността на процесуалните действия, извършени от първоинстанционния съд, така и когато вззивният съд е зачел ненадлежно извършени от страните процесуални действия, респ. не е зачел надлежно извършени такива, като е достатъчно дори и да не се е произнесъл изрично в решението си по конкретен въпрос на процесуалното право, да е процедирал в несъответствие с процесуалния закон – да не е обсъдил конкретно допустимо и относимо към делото доказателство и това несъответствие да се е отразило на правилността на решението, по начин, който е във вреда на жалбоподателя. Следователно обстоятелството, че в случая въззивната инстанция е обсъдила всички събрани по делото доказателства, възприети за относими към спора, както и доводите на страните и въз основа на този анализ е изградила фактическите си и правни изводи, изключва да е налице твърдяното противоречие, във вр. с приложението на чл.12 ГПК. Що се касае до правилността на осъществената от Софийски апелативен съд преценка на доказателствения материал по делото, то тя – част от същинската правораздавателна функция на решаващия съд е относима към обосноваността и процесуалната законосъобразност на обжалвания съдебен акт и подлежи на касационна проверка само при разглеждане на касационната жалба по същество, но е ирелевантна към предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Само за прецизност на изложеното следва да се посочи, че доколкото определенията на СГС за възобновяване на спряното регистърно производство нямат пряка връзка с извършеното в ТР при АП вписване, дори и същите да са нищожни съдебни актове, поради неприложимост на разпоредбата на чл.253 ГПК в охранителното производство, както твърдят касаторите, този порок не се отразява на валидността на самата регистрация на новонастъпилото за търговеца [фирма] обстоятелство, поради което въззивната инстанция, отричайки и необходимостта от установяването му в производството по предявения иск по чл.29 ЗТР не е обсъждала ангажираните в тази вр. доказателства по делото. Останалите правни въпроси, така, както са формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК в едната си част – въпрос № 1, 4, 5 и 6 са въобще неотносими – не се включват в предмета на конкретното дело, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и нямат обуславящо значение за правните, а не фактически изводи на решаващия съд, а в друга, като въпрос № 3, са повдигнати за първи път с касационната жалба и не са били предмет на обсъждане от въззивния съд, поради което не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК. Необходимо е единствено в тази вр. да се посочи, че настъпилите с влизане в сила на ЗТР изменения в производството по вписване на промени по отношение на търговските дружества не води автоматично и до загубване действието на създадената задължителна практика, относима към същото, какъвто характер има ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС. Затова и прилагането и към настоящата уредба на регистърното производство, с уточнението, че вместо компетентността на „регистърен съд” се има предвид регистърния орган, от страна на въззивната инстанция не означава дейност по тълкуване на задължителната практика на ВКС по см. на чл.250 ГПК, както поддържат касаторите.
Ответникът по касационната жалба, в срока по чл.287, ал.1 ГПК е претендирал деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар на АД „Д. и Л., които с оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК му се следват, но само ако е доказал извършването им, както е прието в ТР № 6/06.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС. Доказателствата за направени от [фирма] деловодни разноски По делото пред ВКС, както и списък по чл.80 ГПК са представени едва с молба вх. на ВКС № 3771 / 16.04.2014 год., т.е. след срока по чл.287, ал.1 ГПК, поради което последните, не подлежащи на обсъждане, не могат да обосноват и основателност на своевременно заявеното искане. С оглед изложеното не следва да бъде разгледано и въведеното от касаторите възражение по чл.78, ал.5 ГПК , обективирано в молбите им с вх.№ № на ВКС 11255 и 11 256/13.12.2014 год..
Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1380 от 18. 06. 2013 год., по т.д.№ 4463/2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: