О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
Гр.София, 28.02.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари през двехиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева ч.г.д. N.373 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
С определение от 3.01.18 по ч.г.д.№.4773/17 на Софийски апелативен съд молбата на К. И. Б. за освобождаване от внасяне на държавна такса /ДТ/ по частна касационна жалба против постановено по делото определение №.3699/10.11.17 и за предоставяне на правна помощ е оставена без уважение.
Постъпила е частна жалба от К. И. Б., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното определение е прието, че исканията за освобождаване от ДТ и предоставяне на правна помощ са неоснователни поради липса на изискуемите предпоставки за уважаването им. Направени са във връзка с разпореждане за оставяне на частна касационна жалба без движение с указания за отстраняване на нередовности /внасяне на 15лв. ДТ, представяне на мотивирано изложение на касационните основания и приподписване на жалбата от адвокат/. Същевременно за проверка верността на заявеното в декларацията обстоятелство, че лицето не притежава недвижими имоти, съдът се е позовал на изискана по други дела справка от АВ за притежавани имоти и вещни права върху такива – заверен препис от която е приложен към обжалвания акт. Посочил е, че от същата е видно, че по партидата на К.Б. е вписано притежаването в съсобственост с Т.Б. на имоти в [населено място] /апартамент с площ 108,57кв.м. на [улица], земя, вилна сграда и постройка в нея в м.С.-Д./, както и че е завел искови молби с предмет вещни права – и следователно жалбоподателят притежава имущество, което му позволява да плати ДТ 15лв. и възнаграждение за адвокат за приподписване на жалбата му.
Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК такси не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят; преценката се прави като се вземат предвид доходите на лицето и семейството му, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.
В случая молба за освобождаване от държавни такси е била подадена още във връзка с предявения от К. Б. иск, като са били представени доказателства за материалното състояние на жалбоподателя и въз основа на тях съдът /СГС с определение от 14.03.2014 по г.д.№.1160/14/ е приел, че той не разполага с достатъчно средства и са налице предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса. Следва да се има предвид, че цитираната разпоредба регламентира – при основателност на заявеното от страната искане с оглед наличие на изброените в текста й критерии – освобождаване от заплащане на такси за цялото съдебно производство. В този смисъл са и задължителните указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т.12 ТР 6/6.11.13 по т.д.№.6/12 на ОСГТК на ВКС – съгласно които основателността на искането по чл.83 ал.2 ГПК се преценява не само с оглед конкретното задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, а доколкото страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство; в случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражни предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им до приключването на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. В разглежданата хипотеза, видно и от представената с молбата към частната касационна жалба декларация, няма съществена промяна на обстоятелствата, въз основа на които вече е постановено освобождаване от държавна такса /страната не притежава никакви имущества и доходи извън придобита инвалидна пенсия считано от м.08.2017 207лв. – която надвишава единствения й месечен доход според предходната декларация от 100евро помощ от сина за отглеждане на внучка/, респективно тя удостоверява, че К.Б. не разполага с достатъчно средства, за да покрива разходи по държавни такси. Деклараторът отговаря по НК за декларирани неверни обстоятелства, като производството по чл.83 ал.2 ГПК не е състезателно. При промяна в обстоятелствата съдът може да измени определението, с което е освободил страната от плащане на такси и разноски по делото, а при данни за невярно декларирани обстоятелства, може да сигнализира прокуратурата. При това положение няма основание за промяна на вече постановеното освобождаване от държавна такса.
Основателно е и искането за предоставяне на правна помощ. Доколкото частната жалба е оставена без движение с указания, които не биха могли да бъдат отстранени без ползване на адвокатска помощ – и при вече констатираното затруднено материално състояние на лицето, правна помощ под формата на процесуално представително следва да бъде предоставена. Противното би лишило страната и от теоретична възможност за отнасяне на спора й пред по-горен по степен съд за обжалване – каквато възможност законът иначе предвижда.
С оглед на изложеното атакуваното определение трябва да се отмени, като на жалбоподателя се предостави исканата правна помощ и делото се върна на САС за извършване на по-нататъшни процесуални действия във връзка с администриране на частната жалба и назначаване на служебен защитник.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 3.01.18 по г.д.№.4773/17 на Софийски апелативен съд.
ПРЕДОСТАВЯ на К. И. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], кв.Д., ул. №.6, правна помощ по чл.21 т.3 ЗПП под формата на процесуално представителство.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за извършване на по-нататъшни процесуални действия по администриране на частна касационна жалба против определение №.3699/10.11.17 по г.д.№.4773/17 на САС и за назначаване на служебен защитник на страната след изискване от САК определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ съобразно чл.25 ал.4 ЗПП.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: