3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
С., 29,01,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
ч.т. дело №831/2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] против определение №1740/ 09.08.2012г. по ч.гр.д. №2078/2012г. на Софийски апелативен съд .
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът след като е посочил, че обжалва съдебния акт като „неправилен и незаконосъобразен”, накратко е изложил доводи в подкрепа на това разбиране. Поддържал е още, че не установил да е налице съдебна практика съдържаща отговор на въпроса – „ Подлежат ли на предявяване по общия ред вземания възникнали след изтичане на сроковете по чл.685 и чл.688 ТЗ и съответно приложим ли е редът за установяване по чл.694 ТЗ по отношение на вземания възникнали след датата на решението за откриване производство по несъстоятелност”. Страната накратко е посочила, че предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК се установявали, поради това, че разпоредбата на чл.639 ТЗ не давала яснота относно необходимостта от допълнително предявяване на вземанията, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Формулираният от него въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е съобразен не с правните изводи на въззивния съд, а се основава на поддържания, но фактически необоснован довод за това, че процесното вземане е възникнало след изтичане на сроковете по чл.685,ал.1 ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ. Изрично установено е, че вземанията произтичат от 6 броя записи на заповед, издадени на 02.07.2007г. и предявени за плащане на 09.07.2007г. от [фирма] в полза на [фирма] – [населено място] / същите са представени в производството пред първостепенния съд/.Решението на ВОС, с което е открито производство по несъстоятелност на [фирма] е вписано в търговския регистър на 28.05.2008г. С оглед тези факти са постановени и определенията на първостепенния и въззивния съд. Следователно, страната основава разбирането си на поддържано от нея, но фактически невярно обстоятелство, което е неотносимо към правните изводи на въззивния съд. Липсата на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК обосновава самостоятелен извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено като основание от касатора, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009г. С оглед тези предпоставки, страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не са оплакванията за неправилност на акта на съда / така квалифицирани и от страната/, които са ирелевантни към основанията по чл.280, ал.1 ГПК, нито лаконично посоченото, че за нея нормата на чл. 639 ТЗ е с неизяснено съдържание, тъй като нито първостепенни , нито въззивния съд е разглеждал хипотезата очертана от тази норма.Освен това, както е имал възможността вече да се произнесе и ВКС, ТК, ІІ т.о. / определение №443 по ч.т.д. 237/11г./по реда на чл.274, ал.3 ГПК в съдебната практика съществува единно и непротиворечиво становище относно предпоставките за допустимост на установителния иск по чл.694, ал.1 ГПК като една от тях е кредиторът да е предявил вземането си по реда и в сроковете по чл.685, ал.1 ТЗ, респ. чл.688, ал.1 ТЗ. След като въззивния съд е съобразил тази задължителна за него практика, то и не са налице поддържаните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1740/ 09.08.2012г. по ч.гр.д. №2078/2012г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:`