4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
София, 03,02,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 863 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 6262 от 25.Х.2011 г., на [фирма]-гр. Ст. З., подадена против определение № 1382 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 5.Х.2011 г., постановено по т. д. № 1069/2011 г., с което е било отменено определение № 722 от 29.VІІ.2011 г. на Старозагорския ОС по т.д. № 540/2010 г. и е било обезсилено негово предходно определение – № 532 от 5.ІV.2011 г. по същото дело в частта му относно присъдени в полза на настоящия частен касатор разноски в размер на сумата 12 000 лв., като в резултат последният е бил осъден да заплати на насрещната страна по спора [фирма]-София разноски в размер на 1 005 лв. за частното въззивно пр-во.
Единственото оплакване на търговеца частен касатор е за постановяване на атакуваното определение при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила: чл. 78, ал. 4 и чл. 248, ал. 1 ГПК. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция за отхвърляне жалбата на софийското д-во, подадена против определение № 722/29.VІІ.2011 г. на Старозагорския ОС по т. д. № 549/2010 г.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение въззивният съд не се е произнесъл по два въпроса, от които единият материалноправен, а другият – с процесуалноправно естество, които били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, понеже по тях не била налице съдебна практика: Първият въпрос, на който ВКС тепърва следвало да отговори, гласи: Съществува ли задължение за страната, претендираща изменение на съответния съдебен акт /бил той решение или определение/ в частта му за разноските, изрично да посочва в искането си, че то се подава „на основание чл. 248, ал. 1 ГПК”? Докато т. нар. от частния касатор процесуалноправен въпрос е: Дали е необходимо изрично да е посочено, че се прави искане за допълване /респ. изменение на решението или определението/ или е достатъчно в молбата да се иска присъждане на направените разноски?
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното въззивно определение, изложено в частната жалба, като се претендира потвърждаването му и присъждане на разноски за настоящето пр-во по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК в размер на платения адвокатски хонорар от 500 лева.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадени от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Пловдивския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-гр. Ст. З. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 и т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело /бил той материално- или процесуалноправен/ е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд, от което непосредствено следва, че в тежест единствено на съответния касатор е задължението да изложи ясна и точна формулировка на същия въпрос – а не на всякакви хипотетични въпроси, на които ВКС следвало да отговаря, понеже по тях липсвала съдебна практика. От значение за точното прилагане на закона може да е правен въпрос, който е бил релевантен за изхода на конкретното дело, именно като разрешен в обжалвания акт на въззивния съд и доколкото разглеждането му би допринесло за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й – с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото този /разрешеният/ правен въпрос би бил от значение тогава, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В заключение, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и на основание чл. 81 във вр. чл. 78, ал. 3 от същия процесуален закон [фирма]-гр. Ст. З. ще следва да бъде осъдено да заплати на ответното по жалбата му [фирма] – София разноски в размер на сумата 500 лв. /петстотин лева/, платена като хонорар на един негов адвокат за изготвяне на писмен отговор по настоящата частна касационна жалба.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1382 на Пловдивския апелативен съд, Търговска колегия, от 5.Х.2011 г., постановено по т. д. № 1069/2011 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], [улица], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК, да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. І, ап. № 1, СУМА в размер на 500 лв. /петстотин лева/, представляваща платено възнаграждение за един негов адвокат в настоящето производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. търг. дело № 863 по описа за 2011 г.