Определение №96 от 3.4.2015 по ч.пр. дело №905/905 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Nо 96
София , 03.04.2015 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и петнадесета година , в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА

При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 905 /2015 година и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК .

Н. Х. Т. от [населено място] обжалва и иска да се отмени Определение Nо 1911 от 17.07.2014 година постановено по гр.д. Nо 1248/2014 година на ОС- Бургас., с което е потвърдено Определение No 3448 от 25.04.2014 година по гр..д. Nо 2932/2013 година на РС- Бургас за прекратяване на съдебното исково производство, заявено на основание чл. 108 ЗС.
С частната жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, тъй като втората инстанция не е съобразила доводите на частния жалбоподател относно липсата на формирано решение по същество относно наличието на съсобственост по отношение на делбения недвижим имот , въпреки отхвърления иск изцяло по вина на некоректното поведение на насрещната страна подари невнасяне на дължими депозит за вещо лице за точната индивидуализация на имота.
С изложение към частната касационна жалба искането да се допусне касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК/ макар и да не е упоменато като основание/ , по въпроса : следва ли да се счете , че след като е бил страна по дело за съдебна делба на недвижим имот /приключили с отхвърляне на иска поради недоказана съсобственост / за съделителя вече не е налице правен интерес да защити правото си на собственик с ревандикационен иск по чл. 108 ЗС срещу другия/ другите съделител/и , с довод , че произнасянето на ВКС би било от значение на за точното прилагане на закона и развитие на правото.
С отговор насрещната страна М. О. Н. чрез адв.С. И. АК Б.,с който се оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване , респ. на основание за отмяна на обжалвания съдебен акт.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, като съобрази доводите на страните и закона намира:
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима , на основание чл. 274 ал. 4 ГПК във вр. с чл. 280 ал.2 ГПК.
Съдебното исково производство е образувано по заявения осъдителен иск по чл. 108 ЗС , с който ищецът по делото – частен касационен жалбоподател Н. Т. е поискала да и се признае правото на собственост по наследство от нейната майка, на празно дворно място от 711 кв.м. в кв. 12, понастоящем вилна зона М. б. , б. о. , целия от 3600 кв.м., а след редица разпоредителни сделки с площ от 1230 кв.м. респ. след влизане в сила на РП от 1180 кв.м.,като ответника М. О. Н. бъде осъдена да и предаде владението на 197/1180 кв.м. идеални части от процесния недвижим имот ПИ 835.
Данните по делото сочат- л.22 от производството пред РС , че данъчната оценка на ПИ 835, целият с площ от 1180 кв.м. е 3634.40 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 274 ал.4 ГПК, по аргумент на противното частните касационни производства по чл. 274 ал.3 ал.1 ГПК, за които законодателят е предвидил възможност за двуинстанционно обжалване като преграждащите по см. на чл. 274 ал.2 т.1 ГПК, са процесуално допустим и само и доколкото е допустимо касационното обжалване на решенията по тези искови производства – т.е. ако те са извън предметния обхват на чл. 280 ал.2 ГПК.
В случая се касае до исково производство по иск за собственост по гражданско дело с цена на иска под 5000 л., предвид на това , че цената на иска при защита на вещни права се определя на основание чл. 69 ал.1 т.2 ГПК и е поставена от законодателя в зависимост от данъчната оценка на имота.
Обусловена възможността да се обжалва при условията на чл. 280 ал.1 ГПК едно прекратително определение пред ВКС ,от принципната възможност за касационно обжалване пред ВКС на самото решение с оглед на цената на иска на заявеното за защита вещно право ,м която в настоящия случай е под минимално определения с чл. 280 ал.2 ГПК праг за обжалване на решенията по граждански дела , налага извод , че частната касационна жалба на Н. Т. е процесуално недопустима.
След като данните категорично сочат , че цената на заявения с исковата молба вещен иск за собственост е под 5000 лв., то както исковото производство, така и частното , образувано по реда на чл. 274 ал.3 ГПК не подлежат на двуинстанционен правораздавателен контрол ,поради което подадената частна касационна жалба се явява процесуално недопустима .
По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. Nо 17525/21.10.2014 год. на Н. Х. Т.-Ч. от [населено място] срещу Определение Nо 1911 от 17.07.2014 година по гр.д. Nо 1248/2014 година на ОС- Бургас, с което е потвърдено Определение No 3448 от 25.04.2014 година по гр..д. Nо 2932/2013 година на РС- Бургас за прекратяване на съдебното исково производство, заявено на основание чл. 108 ЗС, като процесуално недопустима на основание чл. 274 ал.4 ГПК във вр. с чл. 280 ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва по реда на чл. 274 ал.2 ГПК, с частна жалба в седмичен срок пред друг тричленен състав на ВКС.
На основание чл.7 ал.2 ГПК препис от определението да се изпрати на частния жалбоподател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top