О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
[населено място] 04.02.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1638/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Л. Д.,чрез адв.К. Н.,упълномощен от законния й представител Л. А. Д., против решение №447/09.03.2015г. по гр.д.№ 3380/14г. на Софийски апелативен съд ГК 2 с-в ,с което е потвърдено решение №3577/20.05.14г. по гр.д.№7568/13г. на СГС І ГО 14 с-в в частта,с която предявеният от касаторката против ЗК”О.- клон България” К. иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ е отхвърлен за разликата от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди ,причинени й в резултат на ПТП от 07.10.2012 г., настъпило по вина на водача на застраховано при ответното дружество моторно превозно средство, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, до претендираните от нея 80 000 лв. В касационната жалба се твърди,че въззивното решение е необосновано и неправилно поради противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД вр. с ППВС № 4/1968 г. при определяне справедлив размер на дължимото обезщетение. Според касаторката присъденото застрахователно обезщетение е значително занижено с оглед причинените й тежки травматични увреждания , продължителното й лечение и дългия времеви период на отзвучаване на последиците,който не е приключил и към момента. Същата счита,че присъденото обезщетение следва да бъде съобразено с предвидените от законодателя значително по-високи лимити на застраховката „Гражданска отговорност” в § 27, ал. 1 от ПЗР на КЗ,което въззивният съд не е взел предвид.
Ответникът по касация „ЗК О. клон България” в писмено становище по касационната жалба е навел твърдения за недопустимост и неоснователност на същата.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на обжалваното решение,за да потвърди първоинстанционното решение в частта,с която в полза на ищцата е присъдено обезщетение за търпените от нея неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. и да отмени същото в частта,с която съдът е приел 1/3 съпричиняване,като присъди още 10 000 лв.,въззивният съд се е позовал на неоспорените заключения на съдебно-медицинската и авто-техническата експертизи. Взел е предвид констатациите за получените от ищцата в причинна връзка със злополуката мозъчно сътресение със степенна промяна на съзнанието,без общомозъчна и огнищна симптоматика, неразместена фрактура на долната челюст,което не е наложила оперативно лечение,изкълчването на лява тазобедрена става и счупване главичката на лява бедрена кост. Отчел е факта,че към момента на изготвяне на експертизата /година по-късно/ мозъчното сътресение е отзвучало без остатъчни явления,като в месеците след ПТП ищцата е имала главоболие при психическо напрежение,но не се очакват бъдещи усложнения и сериозни последици от сътресението; че фрактурата на долната челюст е зараснала в рамките на 30-45 дни при 20-дневно затруднение в храненето,а окончателното костно зарастване е приключило в рамките на една година; че болките и страданията на ищцата са били най-интензивни непосредствено след травмите,след наместването на луксацията и поставянето на скелетната екстензия,както и в началото на рехабилитацията. Като е съобразил вида,характера и степента на всички увреждания, извършените болнични манипулации,периода на интензивни болки,на затруднено хранене,младата възраст на ищцата,както и доброто й здравословно състояние в момента при благоприятна бъдеща прогноза,съдът е намерил за справедливо обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. Във връзка с твърденията на ищцата,че все още са налице остатъчни явления като силно главоболие,гадене,непоносимост към топло,невъзможност да се гледа телевизия, не са ангажирани нито пред първата,нито пред въззивната инстанция свидетелски показания.
В изложението по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторката не е формулирала конкретен материалноправен въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД, а само са преповторени доводите,свързани с основанията по чл.281 т.3 от ГПК. Тези твърдения не са относими към селективната фаза на касационното производство и не могат да обосноват наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК вр. с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС,според което касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото,разрешен в обжалваното решение,като ВКС няма задължение да го извежда от изложението към касационната жалба.
Наред с това не се установява допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, в сочената от касатора хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.В тази връзка се твърди противоречие със задължителна съдебна практика – ППВС № 4/1968 г. и решение №749/05.12.08г. по т.д.№387/08г. на ВКС ІІ т.о.,постановено по реда на чл.290 от ГПК. Такова противоречие не се констатира.С посоченото решение на ВКС е дадено разрешение по процесуално-правен въпрос, който няма отношение към настоящия казус. Въззивното решение не се явява и в несъответствие със задължителните указания, залегнали в ППВС № 4/1968 г.,доколкото в същото са изследвани всички релевирани от страната и доказани в производството обективни обстоятелства,относими към определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Доколкото наведените в касационната жалба, като несъобразени от въззивния съд обстоятелства, имащи отношение към определяне размера на дължимото обезщетение – тръпнене на ляв долен крайник при сутрешно раздвижване и болки, бъдещи усложнения и проявления на травматичните увреждания,тези обстоятелства не са доказани по делото от ищцата.
Във връзка с довода за несъобразяване на въззивния съд с лимитите на застрахователна отговорност, съгласно чл. 266 вр. с § 27, ал. 1 от ПЗР на КЗ /отм./,следва да се посочи,че това е въпрос на преценка за правилност и на основанията по чл. 281, т. 3 от ГПК,който е извън обхвата на настоящото производство по допустимост на обжалването. Отделно от това по този въпрос вече е налице задължителна съдебна практика – решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК – реш. № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на II т. о. ВКС, реш. № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I т. о. на ВКС, реш. № 155/11.12.2012 г. по т. д. № 711/2011 г. и др., в които е възприето, че обезщетенията за неимуществени вреди следва да бъдат съобразени с действително претърпените вреди, съобразно критериите по чл. 52 от ЗЗД, а не с лимитите на отговорността на застрахователя, които могат да бъдат преценявани само като ориентир при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение при формиране критерия за справедливост. Последното изключва възможността за еднозначен отговор по правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК вр. с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, независимо от конкретните факти по делото.
Основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е само формално наведено в касационната жалби,без конкретна обосновка,поради което настоящият състав на Върховния касационен съд не дължи произнасяне по него.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №447/09.03.2015г. по гр.д.№ 3380/14г. на Софийски апелативен съд ГК 2 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.