3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 96
С., 06.02. 2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на първи февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
гр. д. № 3828/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] чрез пълномощник адв. Р. А. против въззивно решение № 916 от 21.06.2016г. по в. гр. дело № 1180/2016г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 254 от 25.01.2016г. по гр. дело № 26760/2015г. на Пловдивски районен съд, с което е призната за незаконна и отменена заповед № 15206 от 04.05.2015г., с която на А. И. Стоянова е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и [фирма] е осъдено да и заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 2014г. и 2015г. в размер на 840 лв. и да заплати сумата 341,42лв. неизплатено в пълен размер трудово възнаграждение за м. 04.2015г., ведно със законна лихва върху сумите, считано от влизане на решението в сила до окончателното им изплащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правния въпрос – налице ли е прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 326, ал. 1 КТ с отправено предизвестие от работника или служителя, при наличие на дисциплинарна процедура по чл. 193 КТ. Позовава се на представена съдебна практика на Върховния касационен съд, чрез която поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът А. И. Стоянова, чрез пълномощник адв. Д. А., в писмен отговор поддържа липса на основание за допускане на касационна обжалване. Излага съображения, че поставеният правен въпрос обръща хронологията на събитията и променя фактическата обстановка, поради което не засяга решаващите правни изводи на съда за основателността на исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при приетите за установени по делото факти и обстоятелства. В допълнение се поддържа, че представената от жалбоподателя съдебна практика няма отношение към правния спор и от същата не следва наличие на противоречие с обжалваното решение. Изложени са съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски по представен договор за правна защита в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и по чл. 128 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и редовна.
Поставеният в изложението правен въпрос, засяга крайния извод на съда, че трудовото правоотношение между страните е прекратено едностранно с писмено предизвестие от страна на работника по реда на чл. 326, ал. 1 КТ, с изтичането на съответната част от срока на предизвестието по чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ, след като ищцата е заявила, че няма да спази срока на предизвестието в дадените от нея писмени обяснения по чл. 193 КТ по започнато от работодателя дисциплинарно производство в срока за предизвестие, приключило с налагането й на дисциплинарно наказание „уволнение”, предмет на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който с обжалваното решение е уважен, като уволнението е признато за незаконно.
Така поставен въпросът не засяга решаващите правни изводи на съда за изхода на спора. Според установената съдебна практика, работодателят има право да налага дисциплинарни наказания в периода до изтичането на срока на предизвестието за прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 1 КТ, при нарушаване на трудовата дисциплина от страна на работника или служителя. Ако някоя от страните по трудовото правоотношение пожелае да прекрати трудовия договор и преди да изтече този срок, каквото изявление е направила ишщата, трудовото правоотношение се смята прекратено на посочената основание. Последвалото уволнение на друго основание ще се яви незаконосъобразно и ще подлежи на отмяна.
По поставения правен въпрос, който макар включен в предмета на делото, не е обуславящ за неговия изход, жалбоподателят представя съдебна практика на ВКС, която няма отношение към въпроса и не може да обоснове селектиране на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Представените съдебни решения на ВКС дават отговор на въпроси – относно преценката на противоречиви свидетелски показания (гр.дело № 447/3011г., 4-то г.о.); относно тълкуване на понятието „явяване на работа в състояние, което не позволява на работника за изпълняване на възложените задачи (гр.дело № 227/2009г.,4-то г.о.); относно правомощията на въззивния съд да върне делото за ново разглеждане по чл. 270, ал.3, пред. последно ГПК (гр. дело № 1470/2010г.,3-то г. о.); за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства при извършване на нарушението от служителя и неговото поведение, с оглед разпоредбата на чл. 189 КТ (гр. дело № 522/2009г., 4-то г. о.); по въпросите за приложението на чл. 193 и чл. 195 КТ (гр. дело № 824/2010г., 4-то г.о.) и относно доказателствената сила на свидетелстващи документи в производствата по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ (гр. дело № 707/2011г., 4-то г. о.), които въпреки че са постановени по реда на чл. 290 ГПК, се явяват неотносими към поставения правен въпрос. Това изключва наличие на противоречие между приетото с обжалваното решение и посочената съдебна практика, както и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
При този изход на делото жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 916 от 21.06.2016г. по в. гр. дело № 1180/2016г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на А. И. Стоянова съдебни разноски за настоящето производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ