1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
София, 06.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4579 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 3614 от 17.05.2019 г. по гр. д. № 12750/2018 г. на Софийски градски съд е потвърдено решението от 03.05.2018 г. по гр. д. № 43195/2014 г. на Софийски районен съд, с което е бил уважен предявеният установителен иск – признато е за установено по отношение на ответниците Е. В. В., Б. В. М., Д. Е. О., Г. В. В., Б. Б. Д., Ц. Р. Д. и И. Ц. Д., че ищците В. Й. Г., И. М., М.-Г. и М. Н. Д. са собственици по силата на покупко-продажба на реална част от поземлен имот с идентификатор …….., съобразно одобрената със заповед № РД-18-51 от 03.11.2011 г. на ИД на АГКК кадастрална карта, находящ се в Б., [община], с площ на целия имот от 857 кв. м., а с площ на претендираната реална част от около 652 кв. м., графично изобразена на скицата на вещото лице между буквите а,б,в,г,д,е,ж,а.
Първата инстанция е приела, че ищците са закупили целия УПИ …-… от кв… по плана на [населено място], в.з.”М. д.”, местност „Г.”, част от който се застъпва с процесния поземлен имот с идентификатор ………, с два нотариални акта № … и №… от 22.07.2004 г. по н.д. № … и № … на нотариус Ж. Б.. Техните праводатели са се легитимирали като собственици с нотариален акт № …/1970 г. по реда на ЗРВПННИ /отм./, с който са закупили имота от ТКЗС. Ответниците от своя страна се легитимират като собственици на ливада, възстановена с две решения на ПК П. № 4053.1/06.04.1995 г. и № 1938/04.07.1996 г., като част от нея се застъпва с имота по нотариалния акт на ищците и точно тази част е предмет на спора по настоящото дело. От правна страна е прието, че с разпоредбата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ /ДВ, бр.98/1997 г./ се разширява кръгът на земите, подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ, като се включват и земите, които са били продадени на трети лица от ТКЗС, ДЗС и др. селскостопански организации, с изключение на изрично посочените от закона случаи. Разпоредбата е материалноправна, има действие занапред. До влизането ? в сила масовизираните имоти, които са били прехвърлени от селскостопански организации на трети лица при спазване на съществуващите към този момент нормативни изисквания, не са подлежали на възстановяване на предишните им собственици или техните наследници. Решенията за възстановяване на собствеността върху такива имоти са непротивопоставими на приобретателите, а гражданският съд е компетентен по реда на косвения съдебен контрол да приеме, че те нямат реституционен ефект. В настоящия случай разпоредбата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ не се прилага, доколкото тя не е била приета към датата на постановяване на решенията на ПК П. за възстановяване на собствеността на ответниците.
Прието е за неоснователно и евентуалното възражение на ответниците за придобиване по давност на спорната реална част. Съдът е приел, че за доказване на предпоставките на придобивната давност ответниците са ангажирали свидетелски показания – свидетелите В. С. и И. И., но от тях не може по безспорен начин да се заключи, че ответниците са придобили имота по давност. Показанията на свидетелите се разминават и не дават ясна и конкретна информация кой точно е имотът на ответниците; не става ясно дали има изградена барака в него, както и неговите граници. Отделно от това по никакъв начин не става ясно в какъв времеви период ответниците са владяли имота.
Въззивният съд е споделил мотивите на първата инстанция, като е препратил към тях на основание чл.272 ГПК и е изложил лаконични свои мотиви в същия смисъл.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата Б. В. М..
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставени са следните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК :
1. Безспорни доказателства ли са твърденията на ищеца по делото;
2. Допустимо ли е въззивният съд да не обсъжда доводи, изложени във въззивната жалба;
3. Правомерно ли е и произвежда ли правни последици прехвърляне правото на собственост върху земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях селскостопански организации, от лицата, които са били собственици на тези земи преди тяхното колективизиране /прехвърляне, извършено не от споменатите организации, а от колективизираните собственици/, на трети лица, без тези земи да са били реституирани;
4. Може ли да се приеме, че фактическо владение върху имота упражняват лица, които не познават и не се интересуват от статуса на имота.
Жалбоподателката не е посочила практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответниците в производството В. Й. Г., И. М. М.-Г. и М. Н. Д. оспорват жалбата. Считат, че не са налице основания за допускането ? до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което не е изключено от касационен контрол заради цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първият въпрос не е свързан с решаващ извод на въззивния съд, а с непрецизния изказ: „установено от твърденията в исковата молба…“. От цялото изречение се вижда, че въззивният съд е направил преценка не само въз основа на „твърденията в исковата молба“, но и от свидетелските показания, че владението върху целия имот се упражнява от ищците, които са се позовали и на придобивна давност като евентуално придобивно основание. Въпросът не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/29.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и по него не може да се допусне касационно обжалване.
Вторият въпрос е свързан с обстоятелството, че въззивният съд не е обсъдил един от доводите в жалбата, че ищците не са заявили реституционни претенции по реда на чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ пред ПК П. и затова техният иск е неоснователен. По този въпрос също не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Налице е постоянна практика на ВКС, че въззивният съд е длъжен да обсъди доказателствата, възраженията и доводите на страните, но само ако те са допустими и относими към спора по конкретното дело. В настоящия случай доводът за липса на сезиране от ищците на поземлената комисия с искане за възстановяване на спорния имот по реда на ЗСПЗЗ е неотносим към настоящото дело, доколкото ищците са въвели две съвсем различни основания, от които черпят правото си на собственост. Основното основание е покупко-продажба по нотариален акт № …, т…., рег. …, н.д. № … от 22.07.2004 г. и нотариален акт № № …, т…., рег. …, н.д. № … от 22.07.2004 г. на нотариус Ж. Б., а евентуалното основание – придобивна давност. В съдебния процес ищците не са се позовавали на реституция по ЗСПЗЗ в своя полза или в полза на праводателите им, затова въззивният съд не е бил длъжен да обсъжда довод, който не е свързан с въведените от ищците в процеса придобивни основания. Липсата на такова обсъждане не противоречи на практиката на ВКС, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. От друга страна наличието на постоянна непротиворечива практика на ВКС по поставения въпрос изключва възможността обжалването да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Третият въпрос жалбоподателката свързва с виждането, че според въззивния съд, който препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция, процесният имот е бил правомерно прехвърлен на ищците, въпреки че на прехвърлителите е била отказана реституция на същия имот. Такива изводи обаче съдът не е правил – нито като собствени мотиви, нито чрез препращане към мотивите на първата инстанция. Първоинстанционният съд е коментирал само придобивното основание на ищците – двата нотариални акта от 2004 г., с което те са закупили имота, както и придобивното основание на техните праводатели – придобиване на имота от ТКЗС с нотариалния акт № ……./1970 г. Никъде в решенията не се говори, че праводателите на ищците са искали реституция по ЗСПЗЗ на същия имот и че такава реституция е била отказана. Освен това въпросът е неотносим към спора по настоящото дело и по друга причина – той съдържа питане за валидност на прехвърлителните сделки на земеделски земи, извършени от лицата, които са били техни собственици преди колективизацията, а по настоящото дело такава сделка няма. Тъй като въпросът е изцяло неотносим към настоящото дело, той не отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК и по него не може да се допусне касационно обжалване.
Четвъртият въпрос е поставен поради обстоятелството, че „ищците, които владеят имота от 2004 г., са разбрали, че той е включен в кадастралния регистър едва през 2014 г.“, докато регистърът е съществувал много по-рано – към 21.12.2010 г.; че ищците не са подавали никакви данни при попълване на КК и КР и не са предявявали никакви претенции по чл.53, ал.2 и ал.3 ЗКИР, защото нито са владели имота, нито са ес интересували от него. Този въпрос също не е обуславящ изхода на делото и по него не може да се допусне касационно обжалване. Съдът е уважил иска за собственост на главното предявено основание – две покупко-продажби от 2004 г., а не на евентуалното основание – придобивна давност. Изложени са и разсъждения за придобивна давност, но само във връзка с евентуалното възражение на ответниците, че са придобили по давност спорната реална част от имота. Знанието или незнанието на ищците по въпроса какъв е статутът на имота по КК и КР няма никакво отношение към въпроса кой е упражнявал фактическата власт върху него – те или ответниците, както и към главното придобивно основание, на което са се позовали и което съдът е признал с решението си.
Обжалваното решение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Очевидно неправилно е това съдебно решение, от което при пръв прочит, без обсъждане на доказателствата по делото, може да се констатира видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, при който законът е приложен в неговия противоположен смисъл или когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Тези условия в случая не са налице, затова не е налице и условието на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3614 от 17.05.2019 г. по гр. д. № 12750/2018 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: