1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
гр.София, 07.02.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 3153/ 2017г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 02.05.2017г. по гр.д.№1073/2017г. на ОС Стара Загора, с което е уважен иск с правно основание чл.45 ЗЗД, вр.чл.48 ЗЗД.
Жалбоподателите – А. П. П., А. Д. М. и П. А. М., чрез процесуалния си представител поддържат, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС.Молят да се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2, ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С въззивното решение съдът, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил непълнолетния П. А., действащ със съгласието на своите родители А. П. и А. М., солидарно със родителите му А. П. и А. М., да заплатят на непълнолетния С. С., действащ със съгласието на своята майка Б. Н., още сумата от 2000 /две хиляди/ лева, наред с присъдените от първата инстанция 4000 лева , представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие травматично увреждане – пълно, закрито счупване на двата ставни израстъка на долната челюст, представляващо счупване на долната челюст, което представлява средна телесна повреда, причинена на непълнолетния С. С. от непълнолетния П. А. данни, при инцидент на 28.04.2015г., ведно със законната лихва от деня на увреждането – 28.04.2015г. до окончателното плащане.
Съдът е приел, че от ангажираните по делото доказателства – приложените материали по НОХД № 2844/2015г. по описа на Старозагорския районен съд, приключило с влязла в законна сила присъда след преглед от въззивната инстанция, както и от изслушване на свидетелите , се установява, че на 28.04.2015г. в С. З., в сградата на Професионална гимназия по електротехника, в часа по електроенергетика, възникнал инцидент след обявяване на резултатите от контролни работи на учениците. Установено е, че при настъпили пререкания между учениците по повод резултатите от контролно изпитване, П. А. нанесъл юмручен удар в дясната челюст на С. С., от който удар последният политнал и около пет минути седял на пода, дошла фелдшерката на училището, опипала челюстта му и го пратила да се прегледа на специалист. Установено е също така, че след извършване на рентгенови снимки се установило счупване на челюстта на С. С. , което наложило операция в П. /поради невъзможност да бъде извършена такава в С. З./ при лицево-челюстен хирург, шиниране на челюстта и хранене само с течности през сламка, а след първите десет дни – с мляко и смачкани бисквити, като отсъствал от училище от 28.04.2015г. до 07.06.2015г. Констатирано е , че пострадалият се е възстановил след около четири месеца.
Установено е, че с присъда по НОХД № 2844/2015г. на Старозагорския районен съд съдът признал подсъдимия П. А. за виновен в това, че на 28.04.2015 год. в [населено място] причинил на С. С. средна телесна повреда, изразяваща се в пълно, закрито счупване на двата ставни израстъка на долната челюст, представляващо счупване на долната челюст, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 НК, във връзка с чл.373, ал.2 НПК , във връзка с чл.58а във връзка с чл.54 НК го е осъдил на „лишаване от свобода” за срок от четири месеца, като на основание чл.69, ал.1, във връзка с чл.66, ал.1 НК отложил изпълнението на така наложеното наказание на за срок от една година, считано от датата на влизане в сила на присъдата, а с решение № 58/04.05.2016г. по ВНОХД № 1074/2016г. на Старозагорския окръжен съд присъдата е потвърдена.
При тези данни съдът е счел, че следва да бъде ангажирана отговорността на непълнолетния извършител на деликта ,както и солидарната отговорност на неговите родители / за произтеклите от действията на непълнолетното им син вреди, причинени на ищеца
Въззивният съд е приема че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия предизвиквайки делинквента да го удари. Съдът е приел, че на ищеца причинени увреждания с характер на средна телесна повреда, които са изисквали продължителен период на възстановяване и са били свързани с много болки, страдания, както и със значителни затруднения, неудобства, физическо и емоционално неразположение и е определил че искът за неимуществени вреди се явява основателен и доказан до размер на 6000 лева.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: следва ли съдът да обсъди всички възражения и доказателства, приетите в наказателното производство доказателства съставляват ли доказателства и по гр.дело, когато първото е приложено, следва ли съдът да следи дали има постановено присъда или споразумение преди завеждане на иска, подлежи ли на пълно и главно доказване претенция за увреждане, за която има влязла в сила присъда, следва ли съдът служебно да се произнася по въпроса налице ли е съпричиняване при иск с правно основание чл.45 ЗЗД, присъжда ли се обезщетение и за вреди които са извън деянието, за което деецът е осъден с влязла в сила присъда. Поддържат, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /ред.Дв.в.бр.49/2009г./ за допускане на касационно обжалване. Представя решение та състави на ВКС за задължението на съда да обсъди всички доказателства и по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че по поставените за разглеждане въпроси и на соченото от жалбоподателите основание не следва да се допуска касационно обжалване. На същите съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, включително и тази посочена от жалбоподателя. В нея неизменно се приема, че съдебната инстанция, която разрешава правния спор по същество, следва да извърши преценка на всички относими и допустими доказателства, събрани по делото, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, въз основа на която преценка и с оглед правилата за разпределението на тежестта на доказване в процеса, съдът следва да посочи в мотивите към решението си, кои правно-релевантни обстоятелства приема за установени и кои – не, а въз основа на това – да издири и приложи и материалния закон. За да постанови решението си, въззивният съд изцяло се е съобразил с тази константна съдебна практика, като е обсъдил поотделно и в съвкупност всички относими и допустими писмени и гласни доказателства по делото. И съгласно т.11 от ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди за всеки отделен случай съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Отговорността при непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД се поражда тогава, когато има увреждане, което е в резултат на виновно и противоправно действие или бездействие на едно или няколко лица, т. е. при установена причинната връзка между виновното и противоправно поведение и увреждането. В постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 14 .10.2013 по гр.д. № 121/ 2013 година, ІV г.о. на ВКС се посочва, че не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания, а доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка . В съответствие с практиката на ВКС, включително и в решенията посочени от жалбоподателя, съдът е приел, че пострадалият не е допринесъл за настъпването на вредите, тъй като липсва причинна връзка между поведението на ищеца и характера на изключително тежкия вредоносен резултат. Преценката на доказателствата въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това доказано ли е или не съпричиняване на вредоносния резултат не може да доведе до произнасяне по правен въпрос от значение за спора, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.05.2017г. по гр.д.№1073/2017г. на ОС Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: