3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
С., 09.03. 2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на първи март, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова ч. гр.д. 446 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. И. Г., подадена чрез адвокат Х. Х. срещу определение № 748 от 2.09.2015 год. по ч.гр.д. № 558/2015 год. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 186 от 17.06.2015 год. по гр.д. № 346/2014 год. на Районен съд, [населено място] , с което е прекратено производството по делото. В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение e незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения, с искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Жалбоподателката се позовава на формално приложение на закона и липса на съдействие от страна на съда, като не й указал лично и не й е позволил да упражни личното си право на защита. С връщане на исковата молба съдът демонстрирал отказ от правосъдие.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставените процесуалноправни въпроси се свеждат до задължението на съда да съдейства на ищцата за изясняване на обстоятелствата, като й даде указания и допълнителен срок по чл.63 ГПК, какви нередовности следва да отстрани, като напъти лично ищцата за това, за да може тя да упражни личното си право на защита на своите интереси съгласно Конституцията на Р България и ГПК. Цитирани са определения и решения на ВКС и ВС.
Ответниците А. А. А., С. В. А., С. Димитрова С., Д. П. Т., В. Л. Т., К. Т. Щрек, И. Т. И., М. П. К., С. И. Г., Д. П. Т., Н. В. Т., чрез адвокат Й. Р. изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съдът е изпълнил задължението си, като е дал на ищцата, чрез нейния процесуален представител възможност да отстрани констатираните нередовности в исковата молба и е продължавал неколкократно срока за това.
Като взе предвид доводите на страните и въз основа данните по делото, настоящият състав на ВКС, IIІ г.о. намира следното:
В. съд е потвърдил първоинстанционното определение за връщане на исковата молба на жалбоподателката, като е приел, че указанията за отстраняване на констатираните нередовности в нея относно следното: не е представена искова молба с изпълнени указания на съда за посочване на разпоредителните сделки, извършени с три от обособените от първоначалния имот земеделски земи, лицата, с които са извършени тези сделки, с оглед конституирането им за участие в делбата като действителни съсобствени/ собственици на делбения имот; не са представени преписи от поправената искова молба, както и от уточняващите молби; не е уточнен петитума на исковата молба, който следва да се насочи и към нови съсобственици, както и към делба на 11 броя новообразувани от първоначалния имоти.
Поставените в изложението процесуалноправни въпроси относно оказване на съдействие от страна на съда по смисъла на чл.7, ал.1 ГПК като предприеме необходимите процесуални действия по движението и приключване на делото не обосновават приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. При неотстраняване на нередовностите в исковата молба законът предвижда връщането й, като произнасянето по този релевантен за спора въпрос е в съответствие както със закона – чл.129, ал.3 ГПК, така и с утвърдената съдебна практика, в т. ч. и задължителна такава. Съгласно разпоредба на чл.7, ал.1 ГПК съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото. В случая съдът е предприел необходимите действия по реда на чл.129, ал.2 ГПК, като неколкократно е оставял без движение исковата молба с указания ищцата да отстрани посочените в разпореждането нередовности. Неколкократно срока по чл.63 ГПК е удължаван по искане на ищцата с цел даване на възможност нередовностите да бъдат отстранени. В Глава шеста, раздел I от ГПК е уреден редът за връчване на съобщенията по делото. Съгласно чл. 37 ГПК адресат е лицето, за което е предназначено съобщението, като законът урежда изрично хипотезите, когато връчването може да се извърши и на представител на адресата. Така чл. 39, ал. 1, предл. 2 – ро ГПК дава възможност когато страната има процесуален представител, съобщенията по делото да се връчват на него, като това има за последица надлежно уведомяване. След като актовете, с които исковата молба е оставяна без движение са надлежно връчени на адвоката на жалбоподателката и нередовностите не са отстранени в срок се прилага разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК, както е процедирал съдът.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице основание за допускане на обжалваното въззивно определение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 748 от 2.09.2015 год. по ч.гр.д. № 558/2015 год. на Добричкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :