О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
София, 12.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 699/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Б” О. – гр. Р. срещу решение № 339 от 01.08.2008г. по т.д.225/07г. на Великотърновски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 21.12.2006г. по гр.д.59/2006г. на Горнооряховски районен съд, в обжалваната част, с която е бил уважен предявения от “ С. С. – 2003”Е“ Б. ” О. – гр. Р. и Е. “ Е. – 92- ГАЗ – Д. И. ” – гр. С. иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК – за признаване за установено между страните правото на собственост в лицето на ищеца върху М. газостанция за втечнен газ/ пропан – бутан/, тип ЧГБПК – 055, а по жалба на “ С. С. – 2003” ЕООД- гр. С. е изменено решението на първостепенния съд в частта за разноските, като е осъден касатора да заплати такива в размер на 1163.86лв. В тези части решението на Великотърновски окръжен съд е предмет на касационно обжалване.
Ответниците по касация не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е твърдял, че допълва становището изразено от него в касационната жалба, в която е развил идентични съображения. Като основание е сочил това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – и в изложението, и в касационната жалба. Това свое разбиране е обосновал с определяне на общата дефинитивност на основанието като е възпроизвел законовия текст на нормата и е уточнил, че критериите залегнали в нея са дадени в съотношение на кумулативност . Конкретно е формулирал съществен материалноправен въпрос общо- като “отнасящ се до института на владението”. В тази връзка е посочил, че в “ широката практика” този институт се тълкува и прилага еднозначно, като свързан с упражняване на фактическа власт върху вещта, която субекта държи като своя лично или чрез другиго, както и това, че владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно. От тази дефиниция е извел и противоречие на приетото от съда с доказателствата по делото, тъй като решаващия състав “изоставил това утвърдено разбиране” и възприел друго- без доказателства, че ищеца е владял процесната вещ, бил приел, че той е неин собственик. В жалбата / вж.“по допустимостта на касационната жалба”/ са направени още общи оплаквания за неправилност на решението, обосновани със защита на значителен материален интерес,квалифицирано също по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касаторът не обосновава наличие на предпоставки за допускане до касационно обжалване на атакуваното решение по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Формулирания от него материалноправен въпрос, отнасящ се до “ института на владението”е ирелевантен въобще към повдигнатия правен спор, който има за предмет петиторна, а не посесорна претенция. Освен това, така дефинирано от касатора, владението има относимост единствено към оригинерното основание за придобиване на собствеността,а в случая ищецът е претендирал това право на деривативно основание. Следователно така формулиран въпросът не е съществен, тъй като няма относимост към решаващите изводи на съда, нито обуславя обжалвания правен резултат. Или този въпрос не е обоснован като съществен във връзка с конкретния индивидуален правен спор, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК и се разглежда извън контекста на установената фактическа обстановка. Липсата не формулиран съществен материалноправен респ. процесуалноправен въпрос, обуславя и липса на елемент от сложния фактически състав, изискуем от нормата на чл.280, ал.1 ГПК, което води до извод за липса на предпоставките й, с оглед регламента й предполагащ кумулативната им наличност. Освен това, за да е налице основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези две предпоставки, както правилно е отбелязал и касатора следва да са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Следователно, с оглед тази дефинитивност не е налице и обосноваване на соченото основание. Общите оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт се отнасят към разпоредбата на чл.281 ГПК , а не към чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 339 от 01.08.2008г. по т.д.225/07г. на Великотърновски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: