О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 960
гр. София 12.10.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 07 октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 1015 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ответницата С. К. Х. срещу решение от 22.03.2010 г. по гр. дело № 6248/09 г. на С. градски съд, с което е отменено решение от 04.02.2009 г. по гр.дело № 19003/06 г. на СРС в частта, с която е отхвърлен иск за делба на апартамент, находящ се в[населено място], бул.”М. Л.”, ет.5, ап.14 и вместо него е допуснато да се извърши съдебна делба между страните по делото – П. М. М. и С. К. Х. върху посочения недвижим имот при равни делвбени части и е оставено в сила решението на С. районен съд в частта му, с която е допуснато да се извърши съдебна делба между страните по делото върху недвижимия имот апартамент № 74, със застроена площ от 70.51 кв.м., находящ се в[населено място] ж.к.”М. 3”, бл.380, вх.1, ет.11 при делбени части по ? ид.част за всеки от съделителите.
Жалбоподателката мотивира доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. длъжен ли е въззивния съд да приложи към делото доказателствата, които е отказал да приеме, който е от значение за развитие на правото, 2. от кой момент тече срокът за искане за поправка в протокола от съдебно заседание на което е даден ход на делото по същество, правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, 3. длъжен ли е съдът да даде възможност на страните по делото да постигнат спогодба при изразено желание на една от страните за постигането й, правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, 4. за доказателствената стойност на признанието на иска и има ли значение в случаите, когато то е обективирано в частен документ, изхождащ от една от страните по делото, 5. за задължението на съда при оспорване на една от страните по делото на представителната власт на процесуални представител на другата страна да извърши проверка на процесуалната дееспособност на участващите в процеса лица, процесуално правен въпрос, който е от значение за развитието на правото.
В писмен отговор ответникът по жалбата П. М. М. изразява становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1 от ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
Делото е делбено във фазата по допускане на делбата.
С обжалваното решение въззивния съд е приел, че сключения между страните по делото брак на 29.10.1981 г. е прекратен с влязло в сила на 27.03.2006 г. съдебно решение. Прието е, че през време на брака на 31.07.91 г. с договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на НДИ касаторката и ответникът по жалбата закупили апартамент № 74, находящ се в[населено място] ж.к.”М. 3”, бл.380, ет.11 със застроена площ от 70.51 кв.м. С договор за покупко-продажба от 08.08.90 г. касаторката закупила апартамент № 14, находящ се в[населено място], бул.”Г. Д.” – сега „М. Л.” № 44, ет. 5 със застроена площ от 53.24 кв.м. Прието е, че с декларация от 11.06.90 г. ответникът по жалбата П. М. заявил, че жилището на бул.”М. Л.” № 44 е закупено с лични средства на касаторката.
От правна страна съдът е приел, че страните по делото са придобили през време на брака процесните два недвижими имота и на осн.чл.19,ал.1 от СК/отм./ последните са станали семейна имуществена общност. След прекратяване на брака според въззивния съд бездяловата съсобственост се е трансформирала в обикновена съсобственост. Прието е, че касаторката не е представила доказателства, от които да се установи, че е придобила жилището, находящо се в ж.к.”М. 3” със свои лични средства, поради което да е настъпила пълна трансформация. Приложената декларация по делото от 11.06.90 г., подадена от ответника по жалбата П. М. съдът е преценил като частен документ, чиято доказателствена сила следва да се преценява в съвкупност с останалите доказателства по делото. Прието е, че по делото не са представени други доказателства, от които да се установи недвижимия имот – апартамент № 14, находящ се на бул.”М. Л.” в[населено място] да е придобит изцяло с лични средства на касаторката. Съдът е обсъдил приложеното по делото допълнително споразумение от 15.07.93 г., в което е посочена получавана работна заплата от касаторката и е приел, че същото е за период от време значително след придобиването на апартамента. Според въззивния съд по делото не са приложени доказателства за размера на трудовото възнаграждение на касаторката към момента на придобиване на имота – 08.08.90 г. С оглед на тези съображения съдът е приел, че презумпцията, установена в чл. 19, ал. 1 СК/отм./ не е оборена. Направил е решаващия извод, че искът за делба на двата недвижими имота е основателен и следва да се уважи при делбени части за всеки от съделителите – по 1/2 идеална част.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основания за допустимост на касационно обжалване по поставените в изложението правни въпроси по т.1, т. 2, т. 3 и т. 5-та. Съобразно даденото тълкуване в т.1-ва от ТР № 1809 г. по т.дело № 1/09 г. на ОС на ГК и на ТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Въпросите, формулирани от жалбоподателката не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 от ГПК. Същите са неотносими към решаващите мотиви на въззивния съд, възоснова на които е изведен извода за неоснователност на доводите на жалбоподателката, че процесните имоти са придобити със средства които имат извънсемеен произход – т.е. за наличие на пълна трансформация, съответно извода за основателност на предявения иск за допускане съдебна делба на процесните имоти между страните по делото и при равни делбени части.
Относно правния въпрос, поставен в т. 4-та от изложението за доказателствената стойност на признанието на иска и има ли значение в случаите, когато то е обективирано в частен документ, изхождащ от една от страните по делото жалбоподателката не е посочила, съответно мотивирала при наличие на коя от хипотезите, предвидени в чл.280, ал. 1, т. 1 , 2-ра или 3-та е разрешен. Поради това съдът е лишен от възможността за преценка на основателността на твърдението за наличие на соченото основание за допускане на касационно обжалване по този правен въпрос.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК на въззивното решение на С. градски съд, постановено по гр.дело № 6248/2009 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 22.03.2010 г., постановено гр. дело № 6248/09 г. на С. градски съд по касационна жалба вх. № 34705/12.05.2010 г., подадена от С. К. Х.,[населено място], бул.”М. Л.” № 44, чрез адв.З. Г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: