4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 960
София,16.12.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 850 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника [община] против Решение № 681 от 17.11.2014г. по в.гр.д.№ 926/2014г. на Пловдивския АС, ГК, 2 състав, в частта с която е потвърдено решението по гр.д.№ 3737/2013г. на ОС Пловдив в осъдителната му част. С него общината е осъдена да заплати на А. И. Т. /чрез организация за колективно управление на авторски права/ сумата 3 000лв.-обезщетение за причинените й неимуществени вреди от нарушаването през периода 16.09.2011г.-09.12.2013г., на личните й авторски и наследствени права върху скулптура-бюст паметник на „Й. Г.“, ведно със законната лихва.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон. Твърдението е, че правата на ищцата не са нарушени от общината или от наети от нея лица и изводът, че с бездействието си по премахването на бюста, общината е нарушила авторски права, е неправилен.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК при допълнителната предпоставка, посочена с аргумента „от значение за решаване на делото и от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото“- чл.280,ал.1,т.3 ГПК, се иска допускане на обжалването по материалноправните въпроси: Относно наличието на причинна връзка между нарушението и вредите: 1/Налице ли е причинна връзка между прилагането, респ.неприлагането на административна процедура по ЗУТ от компетентния за това орган, изразяваща се в премахване на монументално-декоративни елементи и понесени неимуществени вреди от нарушени авторски права; Представляват ли те пряка и непосредствена последица от прилагането, респ.неприлагането на административна процедура; 2/ При спор за нарушени авторски права, неразрешен с влязъл в сила съдебен акт, длъжен ли е съответният компетентен орган, сезиран с искане за извършване на определено действие, предпоставено от разрешаване на този спор, да извърши исканото действие. Относно неимуществените вреди: При твърдяно нарушение на авторски права във вр. с чл.18,ал.1,т.8, чл.18,ал.1,т.1, чл.18,ал.3 е чл.15,ал.5 ЗАСП, не следва ли отговорността да се носи от лицата, които са възложили, респ.изпълнили възложената преработка на произведението.
В писмен отговор насрещната страна оспорва основателността на искането за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни. Приела за доказани твърденията в исковата молба; че в края на 70-те години ищцата и нейният покоен баща-скулпторът И. Т., са създали паметника на Й. Г., изработен от бронз, поставен в [населено място]; че на обществеността, вкл. и на длъжностните лица от общината е бил известен фактът, че бюстът е дело на И. Т.. Мотивирала е, че към момента на създаване на творбата е бил в сила З. /отм/, съгласно чл.2 на който, паметникът е предмет на авторско право и обект на защита на авторски права, а по смисъла на чл. 11, авторското право принадлежи неделимо на двамата му създатели; че след смъртта на Т., съгласно чл. 18 З., авторското право е преминало върху ищцата, чийто единствен носител понастоящем е тя. Съобразено е, че при действието на новия ЗАПСП в сила от 29.06.1993г., авторските права, придобити до влизането му в сила се запазват-пар.6 ал.2 ПЗР на ЗАПСП. Установено е, че след 1989г. бюстът на паметника е изчезнал от постамента, а на 16.09.2011г., в присъствието на кмета на [населено място], е открит възстановеният паметник на Й. Г.. Бюстът е изработен от камък от Н. С. и заплатен от В.-НИЕ. Прието е за доказано чрез заключението на съдебно творческа експертиза наличието на идентичност между паметника в първоначалния му и настоящ вариант. При анализа на разпоредбите на чл.94, бл.95б и чл.18 ЗАПСП е прието, че е налице неправомерно използване чрез преработка на паметника и внасянето на промени в него, като в единната композиция между архитектура и скулптора, е поставена реплика на последната чрез възпроизвеждане на произведението; че посочените действия са извършени по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен брой лица. Отчетено е, че съгласно чл. 15 ал.1,т.5 ЗАПСП, авторът има право да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство, а за промени, засягащи нематериалните и материалните права, е необходимо неговото съгласие. За безспорно е прието, че от ищцата не е искано съгласие нито за промените в паметника, нито за използването му по смисъла на чл. 18 ЗАПСП. Обсъдено е, че Т. твърди, че авторските й права са нарушени и от бездействието на общината по премахването на бюста. Такова бездействие е прието за доказано по безспорен начи Мотивирано е, че съгласно чл. 57 ал.1 ЗУТ, в прерогативите на общината е да премахне монументално декоративни елементи, поставени без разрешение; администрацията е била сезирана за това нарушение, но не е предприела съответната процедура за премахване или узаконяване със съгласието на носителя на авторските права. След констатацията за доказаност на факта на причиняването на Т. на неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни емоции обида, чувство за пренебрежение към личността й, накърнено достойнство, че не е поискано съгласието й за поставяне на реплика на бюста, и наличието на причинна връзка между нарушението и понесените неимуществени вреди, е потвърдено решението за уважаване на иска.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по първия въпрос произтича от липсата на характеристиката му на правен. Наличието или не на причинно следствена връзка като елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, израз на която е тази за отговорността за заплащане на неимуществени вреди по чл.94 ЗАПСП, е въпрос на преценка във всеки конкретен случай и въпросът не предпоставя общ, принципен отговор съобразно фактологията, зададена от касатора /прилагане или неприлагане на административна процедура по ЗУТ за премахване на монументално-декоративни елементи/.
Вторият въпрос е неясен в контекста на „спор за нарушени авторски права” и обусловеността на задължението на общината да съобрази разпоредбата на чл.57,ал.1 ЗУТ от „разрешаването му”. Въззивната инстанция не е констатирала от фактическа страна наличието на такъв „спор” и въпросът е изцяло хипотетичен, което изключва също характеристиката му на правен.
Третият въпрос е питане към съда кой следва да обезщети ищцата за неимуществените й вреди, които тя претендира от общината въз основа на приетите за доказани от въззивната инстанция фактически твърдения по исковата молба-че е уведомила общината с нотариална покана от 2013г. за нарушението на авторските й права – поставяне на реплика на авторска творба без съгласието й, без издаване на разрешение по чл.57,ал.1 ЗУТ за поставянето му и безрезултатно очаквани от администрацията действия по премахването му. Следователно, ясно е било въведено фактическото основание-противоправното бездействие на общината, заради което от нея се търси обезщетение, а правото да се претендира такова от лицата, изпълнители на преработката на защитеното произведение, е извън предмета на спора.
Разноски за насрещната по спора страна не се присъждат, тъй като съдът не е сезиран с искане.
Поради изложеното, Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 681 от 17.11.2014г. по в.гр.д.№ 926/2014г. на Пловдивския АС, ГК, 2 състав, в частта с която е потвърдено решението по гр.д.№ 3737/2013г. на ОС Пловдив в осъдителната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: