О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 950
гр. София, 21.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело № 299/2011г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Р. Л. В. е обжалвала въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 37 от 13.07.2010г. по гр.д.№ 1059/2009г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответницата Ц. Д. Щ. е подала писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответниците Ж. Д. С. и С. Д. М. не са изразили становище по жалбата.
С обжалваното решение въззивният съд е приел по предявения иск с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, че ищцата не е доказала правото на собственост върху спорния имот – нива с площ от 4 дка в [населено място], Б. област м.”Ч.” към момента на образуването на ТКЗС на твърдяното основание – придобивна давност, защото не е изтекъл двадесетгодишния срок по чл.34 от отменения Закон за давността от установяване на владението в периода 1941-1942г. до внасянето му в ТКЗС през 1958г.
В изложението за допускане на касационното обжалване се повтарят доводите в касационната жалба за допуснато нарушение на закона и на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата. Поддържа се, че изводите на районния съд са неправилни и противоречат на събрания по делото доказателствен материал, тъй като от показанията на свидетелите е видно, че наследодателката К. З. е получила процесната нива по наследство от баща си и го е владяла лично и чрез трето лице повече от двадесет години, отдавала го е под наем на Н. О. , който е обработвал мястото и е отглеждал ориз.Прави се анализ на показанията на свидетелите на ответниците и се изразява становище, че те не е следвало да бъдат кредитирани поради противоречие в тях и липса на преки впечатления, тъй като те са живяли в друго село и са обработвали ниви в тази местност. Поддържа се и нарушение на процесуалните правила поради неназначаване на техническа експертиза, която по безспорен начин да установи местоположението на имота, площта му и обстоятелството дали съществува кадастър на водния синдикат, както и на кого е записан процесния имот. Накрая е направено обобщение, че съдебният състав е нарушил изцяло материалното законодателство и съдопроизводствените правила, тъй като не се е съобразил с представените и приложени по делото писмени доказателства и не е назначена експертиза. Самата касаторка е посочила, че излага законовите основания за допускане на касационното обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Тази разпоредба обаче съдържа основанията за отмяна на въззивното решение, които са относими във фазата на разглеждане на касационната жалба по същество. Основанията за допускане на касационното обжалване се съдържат в чл.280 ал.1 ГПК и те не припокриват тези за касиране на решението. В ТР 1/2009г. на ВКС , ОСГК и ТК т.1 изрично е посочено, че в изложението за допускане на касационното обжалване касаторът следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая такива въпроси не се поставят, поради което касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 37 от 13.07.2010г. по гр.д.№ 1059/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: