О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 960
гр. София, 27.10.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 907 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 10.06.2011 год. по гр. д. № 166/2011 год. Варненският апелативен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 3.01.2011 год. по гр. д. № 351/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което е осъден М. А. С. от [населено място] да предаде на [фирма], [населено място] владението върху недвижим имот в [населено място], [улица], на първия /партерен/ етаж в сграда „Хотел с нощен бар, лоби бар и магазини”, представляващ магазин П11 по окончателен проект, с площ 46 кв. м., при граници, очертани с контур в червен цвят по скицата на л. 14 от делото, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворно място с площ 514 кв. м., представляващо УПИ * в кв. 715 по плана на трети подрайон, както и да му заплати направените по делото разноски в размер на сумата 3 819.42 лв.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ответникът М. А. С., чрез пълномощника му адвокат И. Б. от АК – [населено място], с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, по подробно изложените в жалбата съображения.
[фирма], чрез адвокат М. И., в представения писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване на решението, евентуално оспорва жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният против касатора ревандикационен иск е бил уважен, въззивният съд приел, че ищцовото дружество се легитимира като собственик на магазин П11 на партерния етаж на сградата, на основание реализирано право на строеж и въз основа на одобрения на 5.07.2002 год. проект за обединяване на първоначално предвидените по проект три магазина в партерния етаж на разрешения първи етап на строителство на сградата. Не е било спорно обстоятелството, че ответникът, сега касатор, владее процесния магазин, като твърдението му, че е налице правно основание за това – придобиване на собствеността на основание договор за покупко – продажба с ищцовото дружество с нот. акт № */98 год. съдът намерил за неоснователно, с оглед липсата на идентичност между магазина, предмет на договора за продажба, и спорният такъв. За да направи този извод съдът е изложил съображения относно одобрените архитектурни проекти на сградата, описаните в нотариалния акт граници, установяващи индивидуализацията на продадения магазин като такъв с № П12 по окончателния одобрен архитектурен проект от 2002 год. Като аргумент в тази насока посочил и искането за заличаване на ипотека в момента на сключването на горния договор между страните, отнасяща се до магазини №№ П10 и П11 по първоначалния проект, обединени в магазин П12 по окончателния. Несъвпадението в площта му и номерацията не са от значение за индивидуализацията на обекта по описаните в нотариалния акт граници, сочещи единствено като предмет на продажбата магазинът в дясно – само той би могъл да граничи едновременно с магазин № 9 /по първоначалния проект/ и външния за сградата зид. С оглед произнасянето по довода за липса на идентичност на магазина, предмет на продажбата от 1998 год. със спорния такъв, въззивният съд приел, че не следва да се произнася по евентуалния такъв за нищожност на продажбата поради липсата на самостоятелен обект към този момент с оглед неизграждане на цялата сграда на етап груб строеж. Въпреки това намерил същия за неоснователен с оглед последващата обособеност на магазина като отделен такъв, а фактическиото изграждане на грубия строеж е възможно да предхожда документалното оформяне на приемане на конструкцията на сградата през декември 1998 год.
С оглед липсата на идентичност между магазина, обект на продажбата и спорния такъв, съдът приел, че ответникът, сега касатор, не може да се легитимира като негов собственик на твърдяното придобивно основание. Осъществяваното от него владение е без основание, поради което и уважил предявения срещу него ревандикационен иск.
В изложението си ответникът, сега касатор, поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, като поставя процесуалноправни и материалноправни въпроси, по които според него въззивният съд се е произнесъл в противоречие на съдебната практика, в т. ч. и задължителна такава. Такива са:
– въпросът за границите на съдебната преценка на решаващия съд при приложението на чл. 142, ал. 2 ГПК, по който произнасянето на въззивният съд е в противоречие с решенията на ВКС по гр. д. № № 99/2010 год. на ІV г. о. и 253/2010 год. на ІІ г. о., първото постановено по реда на чл. 290 ГПК, и като такова представляващо задължителна съдебна практика.
Поставеният въпрос не е обусловил изводите по същество на спора, макар и същите да са предпоставени от разглеждането на делото в откритото съдебно заседание на 11.05.2011 год. Съдът е приел, че не са налице предпоставки за отлагане на делото, тъй като страната е могла своевременно да организира защитата си с упълномощаване на друг защитник и дал ход на делото в съдебното заседание, за което страната не е могла да се яви поради постъпване в болница и оперативно лечение, а пълномощник не се е явил поради оттегляне на пълномощието от досегашния такъв адв. С., за което съдът е бил уведомен от ответника с молба от 10.05.2011 год.
Този процесуалноправен въпрос не е включен в предмета на спора и не е обусловил направените правни изводи на съда относно липсата на легитимация на ответника като собственик на спорния магазин, а развитите в тази насока доводи на касатора представляват оплаквания за неправилност на решението поради процесуални нарушения, по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Затова и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвиждащо произнасянето по даден правен въпрос да е в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС.
Същите съображения са относими и към втория поставен от касатора процесуалноправен въпрос – за приложението на чл. 236, ал. 2 ГПК, налагащ еднозначен отговор.
Третият процесуалноправен въпрос е относим към приложението на чл. 17, ал. 2 ГПК, по който липсва произнасяне във въззивното решение, още по-малко същият да е обусловил изводите в него. Затова и доводите на касатора представляват такива за неправилност на съдебния акт, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство.
Поради това и по горните въпроси не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на решението.
Формулирани са и материалноправни въпроси, касаещи тълкуването на договора за продажба относно индивидуализацията на предмета му с оглед посочените граници на магазина, тълкуване на волята на страните по него във връзка с останалите представени доказателства, както и въпросът за възможността да бъде индивидуализиран един имот по три негови граници, като касаторът поддържа, че по последният въпрос липсва и съдебна практика.
Въззивният съд приел, че е налице грешка в предмета на договора, като е посочен магазин П11, вместо този, представляващ П12, което е обусловило и извода му, че ответникът не е собственик на спорния магазин П11 на поддържаното придобивно основание покупко-продажба. Произнасянето по поставения въпрос за тълкуване на съдържанието на договора за продажба, при възникналата необходимост от такова тълкуване с оглед данните за наличие на различни архитектурни проекти /и несъответствието на описанието с този от 1997 год., по който съществуват няколко по-малки магазина, а по екзекутива от 25.09.98 год. магазинът в дясно не съществува/ е в противоречие с решението по гр. д. № 856/2009 год. на ІV г. о. на ВКС, приемащо, че при изясняване на волята на страните съдът може да изследва и обстоятелствата, при които е сключен договора, поведението на страните преди и след сключването му, изпълнението на задълженията и др. обстоятелства за изясняването на действителната вола на страните. В този смисъл са и останалите представени към изложението решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК /напр. по гр. д. № 222/2009 год. ІV г. о., гр. д. № 523/2008 год. на ІІ т. о., гр. д. № 931/2009 год. І г. о./, както и тези, постановени по отделните граждански спорове, което обуславя извода за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по поставения въпрос за тълкуване волята на страните с оглед индивидуализацията на предмета на договора за покупко-продажба от 1998 год.
Поради горните съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 94 от 10.06.2011 год. по гр. д. № 166/2011 год. на Варненския апелативен съд, по подадената от М. А. С. от [населено място], чрез адвокат И. Б. от АК – [населено място] касационна жалба.
Указва на М. А. С. в едноседмичен срок от съобщението да заплати държавна такса по сметка на ВКС в размер 350 лв. /триста и петдесет лева/ и представи вносния документ, след което делото да се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: