3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 960
[населено място], 29.10.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 662 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 вр. с чл. 121 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 8402 / 15.05.2012 год. на Софийски градски съд , Административно отделение – ІІІ в състав , постановено по ч.гр.д.№ 2927 / 2012 год. , с което е потвърдено определението на Софийски районен съд от 28.11.2011 год. по гр.д.№ 42320 / 2011 год., за прекратяване на производството по делото и изпращането му по правилата на местната подсъдност на Пазарджишки районен съд , предвид уважено възражение на ответника [фирма] , на основание чл. 119 ал.3 вр. с чл.105 ГПК . Жалбоподателят излага съображения, че съдът неправилно е отрекъл приложението на чл. 12.1 предл. трето от Общите условия – неразделна част от сключения между страните договор за финансов лизинг на МПС от 26.02.2008 год. , като договорно определена местна подсъдност , доколкото записа на заповед, на основание която ценна книга е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 т.9 ГПК и оспорването на която , чрез възражение на длъжника по чл.414 от ГПК, е обусловило предявяването на иска по чл.422 от ГПК , е издадена в обезпечение на вземанията на лизингодателя – кредитор към лизингополучателя по същия този договор . Сочи хипотеза за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т. 2 и т.3 от ГПК .
Ответната страна – [фирма] – не е взела становище по частната жалба .
Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна , обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване , настоящият състав съобрази следното :
Заповедното производство е образувано по заявление основано на запис на заповед – чл.417 т.9 от ГПК . В исковата молба по предявения, предвид възражение на длъжника по чл.414 ГПК , иск с правно основание чл. 422 от ГПК , ищецът изрично е посочил обезпечителната функция на издадения запис на заповед по отношение вземанията му към ответника , произтичащи от сключения между тях договор за финансов лизинг, съдържащ договорна клауза за местна подсъдност по спорове ,породени или отнасящи се до тълкуването ,изпълнението или прекратяването на договора .Въззивният съд е споделил доводите на първоинстанционния, че основанието на което се предявява иска и императивното изискване за идентичност между същото и това по заявлението в заповедното производство , обуславят неприложимост на договорената съгласно чл. 117 ал.2 ГПК, местна подсъдност по спора – на родово компетентния съд в [населено място] , както е предявен и иска , тъй като същата касае спорове ,свързани с изпълнението на договора, не и такива по изпълнението на записа на заповед .
В приложението по чл.274 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 ГПК жалбоподателят е формулирал следния правен въпрос : „ Може ли в исковото производство по чл.422 ГПК ищецът да релевира факти и обстоятелства, които не са били предмет на разглеждане в заповедното ? „ . Така формулиран въпросът е непрецизен , неконкретизиран , но безспорно неотносим към предмета на спора , касаещ единствено приложението на сключената между страните клауза за договорна подсъдност , доколкото не е свързан с процесуални предпоставки за разглеждането на иска , а навежда на обхвата на подлежащите на разглеждане факти и обстоятелства , за постановяване на решение по същество . В този смисъл и изхождайки от цитираната в изложението съдебна практика , въпросът се явява относим към релевирането в производството по чл.422 ГПК на каузалното правоотношение , обусловило издаването на запис на заповед , в обезпечение на вземанията на кредитора по същото . По този въпрос е налице богата и непротиворечива съдебна практика в аспект на неговата допустимост , но въпросът е неотносим към предмета на произнасянето на въззивния съд и решаващите му изводи в конкретния случай . Съгласно ТР № 1 / 2010 г. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , в правомощието на настоящата инстанция е единствено да прецизира / конкретизира и уточни / формулирания правен въпрос, не и да го формулира надлежно вместо страната , в съответствие с изложението по същество в касационната частна жалба . Липсата на правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК изключва възможността за обсъждане на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК .
Водим от горното , Върховен касационен съд ,второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 8402 / 15.05.2012 год. на Софийски градски съд , Административно
отделение – ІІІ в състав , постановено по ч.гр.д.№ 2927 / 2012 година . Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :