3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 960
[населено място], 5.07.2012 г.
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 355 описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Д. Д. от [населено място], подадена чрез процесуалния представител-адвокат Д. Р. срещу въззивно решение от 20.12.2011 г. по гр.д.№ 676/2011 г. на Шуменския окръжен съд, с което е отменено решение № 667 от 18.08.2011 г. по гр.д. № 1046/2011 г. на Шуменския районен съд в частта, с която е уважена претенцията за присъждане на издръжка над размера от 45 лв. до 150 лв., както и в частта за определената държавна такса за разликата над 64.80 лв. до 216 лв., като вместо него в тази част е постановено ново, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Д. Т. Д. иск за присъждане на издръжка на основание чл.144 СК, за разликата над 45 лв. до 150 лв.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпрос от значение за изхода на делото, както и за точното прилагане на закона, а именно допустимо ли е в производството по чл.144 СК, съдът да присъжда издръжка под законоустановения минимум, регламентиран в разпоредбата на чл.142, ал.2 СК.
В писмения отговор на касационната жалба ответникът Д. Т. Д. изразява становище, че с оглед получаваното от него трудово възнаграждение, което е в размер равен на минималната за страната работна заплата и задължението му за издръжка на още едно дете, решението е правилно и следва да се остави в сила.
Върховния касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил иска за издръжка за разликата над 45 лв. до 150 лв. Приел е, че жалбоподателя- ищец в производството по чл.144 СК е пълнолетно лице, което учи редовно в средно учебно заведение и няма доходи и имущество от което да се издържа, както и с оглед възможностите на баща му /доказан доход в размер на 270 лв./, последният без особени затруднения може да отдели средства за издръжката на пълнолетния му син в размер на 45 лв. месечно.
В изложението се поддържа, че съдът се е произнесъл по правния въпрос при определяне размера на издръжката на пълнолетно дете, което учи редовно в средно учебно заведение намира ли приложение разпоредбата на чл.142, ал.2 СК. Поддържа се, че по този въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 СК за допускане на касационно обжалване.
По поставения правен въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 СК за допускане на касационно обжалване. Разпоредбата на чл.144 СК възпроизвежда уредбата на издръжка на пълнолетно учащо се дете от негов родител от СК от 1985 г. Правото на издръжка на пълнолетно учащо се дете се поражда при наличие на следните кумулативно необходими елементи на фактическия състав на чл.144 СК: детето да е пълнолетно и да не е навършило двадесет години, ако учи в средно училище, да учи редовно, да не може да се издържа от доходите си или от използване на своето имущество и родителят, от когото се търси издръжката, да може да я дава без особени затруднения. Последователна е съдебната практика намерила израз и в Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС, че задължението за издръжка на пълнолетни учащи се деца възниква само, ако родителят може да дава издръжката “без особени затруднения”, т.е. без да се налага да променя начина си на живот, за да заделя средствата за издръжката. При издръжката на пълнолетни учащи се деца от техните родители това изискване се отнася и за минималния й размер по чл.142, ал.2 СК. В настоящия случай съдът след преценка на събраните по делото доказателства за материалните възможности на родителя е приел, че последният може без особени затруднения да заделя по 45 лева месечно за издръжката на пълнолетния си син. Тази преценка е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с установените по конкретното дело фактически обстоятелства.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.12.2011 г. по гр.д.№ 676/2011 г. на Шуменския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: