О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 960
София, 27.10.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 833 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. Р. П. от гр. Я. срещу въззивното решение на Ямболския окръжен съд по допускане на делбата, постановено на 29.05.2009г. по гр.д. №134/2009г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по допустимостта на свидетелските показания в производство по заявена претенция за трансформация на лично имущество по реда на чл.21 СК/отм./,както и на правилата,при които се извършва преценка на гласните доказателства с оглед възможната заинтересованост на свидетеля,по който въпрос поддържа,че е налице противоречива практика на съдилищата. Поставят се и въпроси,сочещи на доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение,които обаче не биха могли да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Т. Д. Т. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира да му бъдат заплатени направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Производството е за делба във фазата по допускане,като съделителят Т поддържа,че е налице частична трансформация на негови лични средства при придобиване на имота по смисъла на чл.21 СК/отм./.
С обжалваното решение,постановено на 29.05.2009г. по гр.д. №134/2009г. Ямболският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция, е отменил решението на първоинстанционния съд в частта,с която е отхвърлен предявеният от Т. Д. Т. срещу М. Р. П. иск по чл.21,ал.2 СК/отм./ за признаване за негова лична собственост на 7500/12 126 ид.части от апартамент,находящ се в гр. Я., ж.к.”З”№15,на ІV етаж във вх. Е на жилищна сграда с идентификационен №87374.560.32.11 и в частта,с която жилището е допуснато до делба при равни квоти и вместо това е признал за установено по отношение на М. Р. П.,че Т. Д. Т. е собственик на основание чл.21,ал.2 СК/отм./ на 7500/12 126 ид.части от апартамента и е допуснал делбата при квоти 9813/12 126 ид.части за Т. Д. Т. и 2313/12 126 ид.части за М. Р. П..
Прието е,че имотът е закупен по време на брака на страните за сумата 12 126лв.,от които 7500лв. в брой и 4626 лв. заем от ДСК,като от показанията на св. Д се установява,че сумата,платена в брой е била лична на съделителя Т. Прието е,че при доказване на факта на влагане на лични средства на единия съпруг при закупуване на имот по време на брака са допустими всички доказателствени средства и разпоредбата на чл.164 ГПК не намира приложение.
Поддържаната от касатора теза,че изводът за допустимостта на свидетелските показания при установяване наличието на трансформация на лични средства по реда на чл.21 СК/отм./,противоречи на практиката на ВКС не може да бъде споделена.
Трайна е практиката на ВКС,че при спор по чл.21 СК/отм./ няма пречка да бъдат разпитани свидетели,които да установят какъв е произходът на средствата,вложени при придобиването на имота. С тази практика въззивният съд се е съобразил изцяло. Соченото от касатора решение №249/02.04.2009г. по гр.д. №425/2008г. на І ГО на ВКС касае съвършено различна хипотеза,а именно относно възможността да бъдат допуснати гласни доказателства за оборване съдържанието на официален документ /чл.133,ал.1,буква”б” ГПК/отм./,аналогична на която са разпоредбата на чл.164,ал.1,т.2 от сега действуващия ГПК/.
Не е налице противоречие в твърдяния от касатора смисъл и по приложението на чл.172 от сега действуващия ГПК,която разпоредба е аналогична на чл.136 ГПК/отм./.
Преценката на показанията на разпитаните като свидетели роднини на посочилата ги страна съгласно трайната практика на ВКС се извършва винаги с оглед на всички данни по делото,т.е. на основата на съпоставяне с данните за осъществилите се факти,съдържащи се в останалите събрани по делото доказателства. С оглед на това даваните по различни дела разрешения на въпроса дали следва да бъде дадена вяра на показанията на такива свидетели са основани на различната фактическа обстановка,която е установена по всяко едно от тези дела,а не на изразено принципно становище за хипотезите,при които на тези показания следва или не следва да бъде дадена вяра. В този смисъл и разрешението,дадено в представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение на Ямболския окръжен съд по гр.д. №283/2008г. не може да обоснове извод за наличие на противоречива практика,тъй като касае специфична хипотеза,при която от показанията на бащата на единия съделител се установяват факти,които не са в интерес на този съделител,каквато обаче в настоящия случай не е налице. Освен това в решението по гр.д. №283/2008г. не е формиран извод, че вяра на показанията на роднините на страната следва да бъде дадена само ако същите установяват факти,които не са в интерес на тази страна,за да се приеме,че е налице противоречие по приложението на чл.172 ГПК /чл.136 ГПК/отм./.
Не е налице разрешаване на поставения от касатора въпрос в противоречие с практиката на ВКС,нито на противоречива практика на съдилищата,поради което следва да се приеме,че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Ямболския окръжен съд въззивно решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 29.05.2009г. по гр.д. №134/2009г. по описа на Ямболския окръжен съд по подадената от М. Р. П. касационна жалба вх. №778/30.06.2009г.
ОСЪЖДА М. Р. П. да заплати на Т. Д. Т. сумата 550лв./петстотин и петдесет лева/,представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове: