1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 961
гр.София, 12.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шести юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 840/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Д. Н. Т. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 15.07.2010 г. по гр.д.№ 7317/ 2009 г., с което, след като е отменено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 11728/ 2007 г., са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Л. М. Т., М. С. Т., В. Л. С. и Г. С. Г. искове с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищцата обезщетение за търпени имуществени вреди в размер 1 595 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателката поддържа, че въззивният съд е отхвърлил иска, отговаряйки неправилно на процесуалноправния въпрос кога се счита за доказана причинно следствената връзка между увреждащото поведение и търпените вреди. Счита, че този въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и на това основание моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответниците по касация Л. М. Т. и М. С. Т. оспорват жалбата и поддържат, че поставеният от касатора въпрос няма значението по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Молят касационното обжалване да не бъде допускано.
Ответниците по касация В. Л. С. и Г. С. Г. не вземат становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима. Искането за допускане на касационно обжалване обаче е неоснователно.
Според задължителното тълкуване, дадено с ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, хипотезата на т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК е налице тогава, когато разглеждането на формулираното от касатора питане ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или когато законите са непълни, неясни или противоречиви – за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Нито една от цитираните предпоставки не е налице, тъй като по въпроса за доказването на причинно-следствената връзка между увреждащото поведение и настъпилите имуществени вреди по смисъла на чл.45 ал.1 от ЗЗД, има утвърдена практика, която не се нуждае от промяна и която въззивният съд е съобразил. Тежестта за доказване на този факт е за лицето, което твърди съществуването на такава връзка. Доказването става с всички доказателствени средства. Доказателствата се обсъждат в тяхната връзка и в съвкупност, като от анализът има следва да се направи еднозначен извод относно съществуването на връзката. Ако такава не може да бъде изведена, искът за обезщетяване на вредите не може да бъде уважен. В конкретния случай въззивният съд е приел, че не е доказано наличието на причинно-следствена връзка (който му извод в производството по чл.288 от ГПК не може да бъде контролиран), поради което в съответствие с установената практика е отхвърлил предявения иск за обезщетяване на вредите. Поставеният от касатора въпрос обуславя въззивното решение, но няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 15.07.2010 г. по гр.д.№ 7317/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: