3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 961
София, 05.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 485 /2010 година
Производството е по чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на В. И. Г. от [населено място] против въззивното определение на Варненския окръжен съд № 1137/16.04.2010 год., постановено по ч.гр.д.№ 566/2010 год..
Със същото е потвърдено определението на В. от 20.01.2010 год. за прекратяване на производството по гр.д.№ 14335/2009 год., поради недопустимост на предявения от настоящия частен касатор срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване недължимостта на сумата 3 752.45 лв. по фактура № [ЕГН]/13.11.2009 год. за служебно начисляване на ел.енергия за минал период.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.
В инкорпорирано в частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Твърдението на частния жалбоподател е,че даденото от въззивния съд разрешение на обусловилия крайния правен резултат по делото въпрос на процесуалното право, свързан с наличието на правен интерес при предявен отрицателен установителен иск се разрешава противоречиво в практиката на съдилищата. Като израз на визираното противоречие са посочени влезлите в сила определения на В.: № 534/25.02.2010 год. по ч.т.д.№ 230/2010 год. и № 518/24.02.2010 год., по ч.гр.д.№ 232/2010 год..
Ответната по частната касационна жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК не е заявила становище.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение на Варненския районен съд и е прекратено производството по делото по предявения от настоящия частен жалбоподател, като ищец, отрицателен установителен иск, основан на чл.124, ал.1 ГПК за сумата 3 752.45 лв., представляваща служебно начислена от доставчика цена потребена ел.енергия за минал период въззивният съд е счел, че за ищеца липсва правен интерес от заявената при условията на пасивно субективно съединяване искова претенция срещу ответника [фирма], [населено място], тъй като процесната фактура е съставена от [фирма], гр.В., който е и титуляр на вземането, оспорено от Г. и следователно при отсъствие на основание за солидарна отговорност между двамата ответници, първият би могъл да участва в процеса само в друго процесуално качество.Изложени са в тази вр. съображения, че доколкото правното твърдение, съдържащо се в обстоятелствената част на исковата молба сочи за титуляр на оспореното вземане единствено съставителя на издадената фактура, то компонентите, свързани с начина на формиране цената на доставената на потребителя електрическа енергия са правноирелевантни, независимо от вътрешните отношения между дружествата- ответници.
Следователно от решаващите мотиви на В. следва, че поставеният процесуалноправен въпрос за наличието на правен интерес при предявен отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, като обуславящ за допустимостта му се явява значим по см. на чл.280, ал.1 ГПК, с което главната предпоставка за достъп до съдебен контрол е доказана.
Неоснователно е позоваването на критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че цитираните съдебни актове на В., макар и влезли в сила не се включват в практиката на съдилищата по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, според задължителните разяснения в т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, то доколкото в смисъла, възприет от В. в обжалвания съдебен акт са и постановените по реда на действащия ГПК определения на ВКС: № 311/2009 год. на ІІ –ро т.о. на ВКС и № 140/ 16.02.2011 год., по ч.т.д.№ 93/2011 год. на І-во т.о.о на ВКС, твърдяното противоречие по поставения процесуалноправен въпрос, дори и да е съществувало е преодоляно.
Само за прецизност на настоящето изложение следва да се посочи, че само по себе си обстоятелството, че в исковата молба се поддържа, че като потребител на ел. енергия Г. не дължи процесната коригирана сума за минал период на продавача [фирма], тъй като същата е изчислена въз основа на некоректно съставен от [фирма], [населено място], протокол за показанията на извършената доставка, за техническата изправност на съответния измервателен уред и за демонтажа му, като нередовен, оспорвайки начина, по който задължението е установено и стойностно формирано не е достатъчно, за да обоснове правен извод за наличие на правен интерес спрямо последния, в качеството му на ответник, по предявения отрицателен установителен иск, именно предвид естеството на конкретното правоотношение, породено от сключения договор за продажба на ел. енергия с ответника [фирма], гр. В., спрямо който, като кредитор, производството по делото не е прекратено.
Мотивиран от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Варненския окръжен съд № 1137/16.04.2010 год., по ч.гр.д.№ 566/2010 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: