1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 961
София, 09.12. 2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 2779 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] /н/ против Решение № 340 от 10.12.2013г. по в.т.д.№ 279/2013г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено решението по т.д.№ 54/2012г. на Ловешкия ОС. С последното е отхвърлен предявеният от [фирма] /н/ против Н. иск с правно основание 694,ал.1 ТЗ- за установяване несъществуване на вземане на Н., предявено и прието от синдика в откритото производство по несъстоятелност на ищеца в размер на 498 3569лв., включващо 358 052.50лв. главница и 140 299.43лв. лихви-публични вземания за данък върху добавената стойност, корпоративен данък и данък върху доходите на физическите лица, дължими въз основа на подадени от длъжника справки декларации за ДДС, годишни данъчни декларации и декларации образец 6.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК и връщането му за ново разглеждане от въззивната инстанция или постановяване на друго за уважаване на иска. Твърдението е за незаконосъобразен извод на ВтАС, че не са били нарушени процесуалните правила във връзка с призоваването на ищеца като страна в първоинстанционното производство. Поддържа се, че допуснатите при разглеждане на делото процесуални нарушения по редовното уведомяване на ищеца е следвало да бъдат отстранени от въззивната инстанция, която е имала задължението да допусне поисканите с жалбата доказателства, които страната е бил лишена от възможност да представи поради нарушаване правото на участие в производството пред окръжния съд. Изложени са и съображения за неправилното според касатора становище на апелативния съд, че не дължи произнасяне по доводите срещу определението на първоинстанционния съд за частично прекратяване на производството по делото.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК като процесуалноправни са поставени въпросите: 1/ Следва ли страна в производството по делото да участва в него и следва ли въззивната инстанция да повтори процесуалните действия при неучастие на страна при разглеждането му от първоинстанционния съд. Твърдението е, че ищецът не е бил редовно уведомен за нито едно от заседанията пред ОС и че не са спазени разпоредбите на чл.44,ал.1,чл.47,ал.1 и чл.50 ГПК. 2/ Следва ли съдът да прекрати производството в едната му част без да се произнася по същество по част от предмета на делото, който въпрос според касатора касае точното приложение на разпоредбите на чл.235 и чл.236 ГПК. Твърдението е, че определението за прекратяване е немотивирано и постановено без преценка на фактите и доказателствата, по разрешените с него въпроси съдът е следвало да се произнесе с решението си, след събиране на доказателства, както и че касаторът не е бил уведомен за постановяването му.
Отговор на касационната жалба не е постъпил.
За да потвърди решението за отхвърляне на иска, въззивната инстанция е обсъдила безспорния факт, че самият длъжник е подал декларации до Н., с които е заявил задълженията си по ДДС, корпоративни данъци, осигурителни вноски, въз основа на които приходната агенция е изчислила размера на публичните задължения и е уведомила дружеството за размера им, както и че назначената счетоводна експертиза е потвърдила размера на задълженията, включително и натрупаната лихва, и е констатирала обстоятелството че то не е погасено. Отчетен е и фактът, че в исковата молба ищецът не е навел конкретни доводи за недължимост на включените от синдика в списъка на приетите вземания за осигурителни вноски, данъци и такси, чието съществуване се оспорва. Твърденията в жалбата за нередовно уведомяване и призоваване в първоинстанционното производството са счетени за неоснователни. Изложени са съображения, че ищецът е призоваван на посочения в исковата молба адрес и длъжностното лице-връчител е констатирало, че дружеството не се намира на адреса, който е вписаният в ТР, поради което законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.50,ал.2 ГПК. Със същите аргументи е прието за неоснователно и твърдението на жалбоподателя, че определението за прекратяване на производството по иска в частта относно публичните вземания, установени с влезли в сила актове, като недопустимо- на основание чл.164,ал.4 ДОПК, не е влязло в сила.
Становището на състава на ВКС, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване произтича от следното:
Първата част на поставения като процесуалноправен въпрос за участието на страната в съдебното производство е реторичен. Въззивната инстанция не е дала отрицателен отговор, а е приела за редовно призоваването по реда на чл.50,ал.2 ГПК. Правен въпрос, относим към извода за приложение на фикцията за редовност на връчването не е формулиран, поради което поставянето на втората част от въпроса /за дължимите от въззивната инстанция процесуални действия/ е безпредметно.
Вторият въпрос е общ и неконкретен. При постановяване на определението за прекратяване на производството по делото, окръжният съд изрично се е позовал на разпоредбата на чл.374,ал.1 ГПК- т.е. на задължението си при подготовката на делото в закрито заседание да се произнесе и по допустимостта на предявените искове.
Липсата на ясно формулиран правен въпрос по даденото от въззивния съд разрешение по предмета на спора и обусловило изхода му, изключва възможността за допускане на касационното обжалване, а касационният съд няма задължение за го извежда от изложените твърдения за неправилност на решението. В случая такъв въпрос не е посочен, не е посочена и допълнителна предпоставка, при която се иска допускане до касационно обжалване.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 340 от 10.12.2013г. по в.т.д.№ 279/2013г. на Апелативен съд Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.