О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 961
гр.София, 23.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЖИВА ДЕКОВА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №779 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от О. с. с.- гр. К., чрез пълномощника си адв. К, против решението от 28.11.2008г., постановено по гр.д. №240/2008г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 18.07.2008г. по гр.д. №208/2008г. на Кърджалийски районен съд, с което са уважени предявените от Р. Ж. Д. от гр. К., срещу О. с. с. – гр. К. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Р. Ж. Д. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от Р. Ж. Д. срещу О. с. с. – гр. К. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно на приложеното основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращение в щата, тъй като трудовото правоотношение е прекратено преди датата 01.03.2008г., считано от която дата е приел за установено, че е изменено щатното разписание, с което са щатните бройки за заеманата от ищеца длъжност „шофьор-призовкар, той и пазач невъоръжена охрана” са намалени с една бройка спрямо предходното щатно разписание. С оглед на тези изводи е прието, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение не е имало реално съкращение в щата по отношение на заеманата от ищеца длъжност.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поддържа, че по въпроса за наличието на реално съкращение на щата въззивното решение е постановено при противоречива практика на съдилищата. Представя решение на РС-Пловдив, на СРС и две въззивни решения – на СОС. С представените първоинстанционни решения и с едното от въззивните решения е прието, че за да е налице основанието по чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращение в щата, за упражняване на субективното потестативно право на работодателя за прекратяване на трудово правоотношение с работник или служител, трябва да е осъществено фактическо /реално/ премахване на трудовите задължения, които включва съкратената длъжност по щатното разписание на работодателя, да е осъществено по съответния ред и от компетентния орган, преди да е извършено уволнението. По същия начин е решен въпросът за изискването за наличие на реално съкращение в щата и с обжалваното въззивно решение. Обстоятелството, че по другите спорове е било прието за установено, че трудовото правоотношение е било прекратено след като е влязло в сила щатното разписание, с което е съкратен щата по отношение на заеманата от ищеца длъжност, не може да обоснове извод за противоречиво разрешаване на релевирания правен въпрос. Касае се до изводите на съда, направени въз основа на конкретната фактическа обстановка, която е установена по делото, а не до противоречиво разрешаване на правния въпрос за необходимостта изменението на щатното разписание да е в сила към момента на прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата. С другото от приложените въззивни решения не е решен релевирания от жалбоподателя въпрос, а друг въпрос – дали е налице съкращение на щата при промяна на работодателя в случаите на чл.123, ал.1, т.7 от КТ.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице по отношение на нормата на чл. 328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ, която е ясна и не се нуждае от тълкуване, и по приложението на която има установена практика на ВКС.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 28.11.2008г., постановено по гр.д. №240/2008г. на Кърджалийски окръжен съд, по касационна жалба на О. с. с.- гр. К..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: