6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 962
С., 26.10.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и трети септември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 3031 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. Г., подадена чрез адвокат В. Волева срещу въззивно решение № 606 от 23.03.2015 год. по гр.д. № 293/2014 год. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 2038 от 6.03.2011 г. и допълнително решение № 5817 от 11.06.2013 г. по гр.д. № 918/2008 г. на Софийски градски съд в осъдителните им части и вместо това са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени от Г. П. Г. срещу [фирма], [населено място] за присъждане на обезщетение за вреди, произлезли от токов удар получен от Г. на 6.10.2007 г., при риболов от моста на р. С. в [населено място] за сумите 300 000 лв., обезщетение за болки и страдания от уврежданията, вкл. последиците от ампутиране на двете ръце на ниво предмишници, ведно със законната лихва считано от 6.10.2007 г. до окончателното изплащане на сумата, 668.20 лв., обезщетение на имуществени вреди, представляващи разлика между трудовото възнаграждение, което Г. би получил като здрав и обезщетението за временна нетрудоспособност за периода 6.10.2007 г. до 25.02.2008 г., 59 100 лв., имуществени вреди, представляващи разходи за два бр. протези и 4 301 лв., имуществени вреди, представляващи разходи за две козметични протези.
В приложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК жалбоподателят поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По въпросите: кое решение е допустимо, респ. всяко ли разминаване между дадената от съда правна квалификация и разгледаните факти и обстоятелства обуславят недопустимост на решението и нарушаване на диспозитивното начало в процеса; може ли различната правна квалификация дадена от съда да се различава от тази посочена в исковата молба; следва ли съдът да преценява правната квалификация по посочените в исковата молба обстоятелства, факти и събраните по делото доказателства; обвързани ли са обстоятелствата от основанието на иска и правната квалификация на спорното право; кога е налице произнасяне по непредявен иск и в случая налице ли е такова произнасяне, когато съдът е постановил решението си и е определил правната квалификация на иска съобразно посочените в исковата молба обстоятелства и факти и събраните по делото доказателства; когато въззивният съд в мотивите на решението посочва, че първоинстанционното решение е недопустимо и че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, какви са правомощията му- да го обезсили и върне или да го отмени и се произнесе по същество; когато в исковата молба са посочени обстоятелства и факти обосноваващи искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД, може ли съдът сам да определи правната квалификация и да уважи иска на посочената от него квалификация , а не на сочената от ищеца; когато в обстоятелствената част на исковата молба е посочен механизма на злополуката, налице ли са твърдения и доказаност на неспазени законови отстояния на стълбовете и кабелите на въздушния електропровод от земята и моста и може ли да се направи обоснован извод за предявен иск с правно основание чл.50 ЗЗД; искът по чл.49 ЗЗД и по чл.50 ЗЗД могат ли да се основават на едни и същи обстоятелства; необходимо ли е фактическите и правни изводи на въззивния съд да се основават на всички събрани по делото доказателства; ноторен ли е фактът, че в Югозападна България ответникът е монополист по отношение експлоатацията, стопанисването, доставката и собствеността на електропреносната мрежа и тези факти подлежат ли на доказване; следва ли съдът в мотивите на решението да обсъди доводите посочени във всички въззивни жалби. По първите шест въпроса, както и 11 и 12 се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. По въпроси 7, 8, 9 и 10 се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответната страна. [фирма], [населено място] в писмен отговор, подаден чрез адвокат Г. А. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Счита, че формулираните в изложението въпроси не отговарят на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК. Излага и съображения, че не са налице и специалните основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Изложени са съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 49 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел, че изложените в исковата молба фактически основания на претенциите обосновават отговорност по чл.49 ЗЗД. Изложил е съображения, че първоинстанционния съд погрешно е квалифицирал исковете по чл.50 ЗЗД. При ясно заявеното в исковата молба допуснато вредоносно действие по прокарване и поддържане на далекопровод в нарушение на изискванията за вертикални и хоризонтални отстояния искът следва да се квалифицира по чл.49 ЗЗД, а не по чл.50 ЗЗД, както това е сторил първоинстанционния съд. За да отхвърли исковете въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал деликтно поведение на работници от ответното дружество, обусловило вредоносния резултат, за което да отговаря. Инцидентът, който ищецът е претърпял на 6.10.2007 г., поради съприкосновение между въдицата му и електропреносната мрежа в района на моста в [населено място] не се установява да е в резултат на провисване на кабели под нивото на парапета на моста. Установеното от съдебно-техническата експертиза, че относно част от моста на е спазен нормативът на Наредба № 3/2004 г. за 10- метрово хоризонтално отстояние, не обосновава виновност на длъжностни лица от дружеството, тъй като не е установено пострадалият да се е намирал в тази част на моста. Позовал се е на правилата на Наредба № 3/2004 г. за устройството на електроуредби и електропроводни линии, които съгласно § 3 от преходните и заключителни разпоредби не се прилагат за заварени строежи. Приел е, че не е установено по делото противоправно поведение от страна на дружеството, което да е причинило твърдяните вреди, тъй като не е доказано дали мостът или далекопроводът е изграден пръв, за да се формулира убеждение за субекта, който виновно е нарушил сервитутната зона. В обобщение съдът е приел исковете за недоказани по основание.
Поставените в изложението въпроси под №1, 2, 5 и 6 уточнени от настоящия състав са относно това кое решение е недопустимо, респ. всяко ли разминаване между дадената от съда правна квалификация и разгледаните факти и обстоятелства обуславят недопустимост на решението. Този въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда, поради което по отношение на него не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В касационната жалба не се твърди наличие на разминаване между дадената от съда правна квалификация и разгледаните факти и обстоятелства. В. съд не дава различна правна квалификация на предявените искове, а с оглед изложеното основание и заявения петитум в исковата молба е приел, че се претендира обезщетение от виновно поведение на длъжностни лица от ответното дружество. Съдът е отхвърлил исковете като недоказани на основанието на което са предявени- чл.49 ЗЗД. На поставените въпроси засягащи правните последици от произнасяне по непредявен иск е дадено разрешение в задължителната съдебна практика, включително и цитираната от жалбоподателя. В нея е прието, че правната квалификация се определя от съда въз основа на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум. В съответствие с тази практика въззивният съд е поставил правилната квалификация на исковете- чл.49 ЗЗД. Въпроси под № 3 и 4 също са относими към правата квалификация на иска и са с принципен характер. В посочената в изложението задължителна съдебна практика- решение № 239 от 16.07.2013 г. по гр.д. № 1050/2012 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че ищецът е длъжен да посочи в основанието на исковата молба единствено факти и обстоятелства /съществуващи преюдициални правоотношения/, а в петитума да индивидуализира претендираното право като посочи неговото съдържание. Правната квалификация на предмета на делото и на преюдициалните правоотношения ищецът не е длъжен да сочи, дори да го е направил, това не обвързва съда, който е длъжен сам да определи вярната правна квалификация на всички права, претендирани от страните и на всички възражения, реплики, дуплики и пр. Ако ищецът е посочил погрешна правна квалификация, то съдът е длъжен да определи правилната квалификация на предявения иск и да се произнесе по основателността му. В. съд не се е отклонил от това разрешение, тъй като е взел предвид фактическите твърдения в съдържателната част на исковата молба и сам е определил правната квалификация. Различието между двете самостоятелни правни основания по чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД е посочено в задължителната съдебна практика. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението въпрос № 12. В решение № 280 от 30.09.2012 г. по гр.д. № 2359/2013 г. на ВКС, ІV г.о. е даден отговор на въпроса счита ли се редовно предявен иск, тогава, когато това процесуално действие на страната е извършено, след указания на съда в изпълнение на разпоредбите на чл.101 ГПК, във връзка с констатирано противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума на същата. Даденото разрешение касае различна хипотеза и е неотносимо към настоящия случай.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. С ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС в т.3 е прието, че не е налице противоречива практика на съдилищата когато в рамките на същото производство са постановени решения даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани не са влезли в сила. В изложението жалбоподателят поддържа, че е налице противоречие в разрешенията дадени в решението на СГС и обжалваното решение на САС. Както вече се посочи приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси под № 7, 8, 9 и 10. Въпрос № 7 е относим към задължението на съда да определи вярната правна квалификация на предявения иск. По този въпрос е налице задължителна съдебна практика, вече цитирана в настоящото определение, за която не е обоснована нуждата от нейната промяна. Въпроси № 8 и 9 касаят обосноваността на изводите на въззивният съд, свързани с оценката на фактите и доказателствата. Необосноваността на съдебното решение не е основание за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК. Въпрос № 9 е свързан със задължението на съда да обсъди събраните по делото доказателства в съвкупност. По въпроса за задължението на съда да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В. съд е изпълнил това задължение, така както го задължава закона и задължителната съдебна практика. Изложил е съображения, кои от твърдяните обстоятелства са установени и кои от тях не са, и след съвкупната им преценка е извел извода, че предявените искова по чл.49 ЗЗД не са доказани по основание. Обосноваността на изводите му не е основание за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 606 от 23.03.2015 год. по гр.д. № 293/2014 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :